-Ако търсите баща ми не е тук,излезе по работа.

-Горката ти. По твоята логика, хората на улицата имат избор.

-Арогантно е да седиш пред мен с хубавите си дрешки, скъпия грим и парфюм и да ми обясняваш колко ти е тежко, защото татенцето не те обича. Нямаш идея през какво преминах, за да стигна до тук. Без да имам привилегиите, които ти имаш.

-Имат,разбира се.Винаги могат да сторят нещо с което да подобрят живота си,да напуснат улицата и да се променят.

-Няма нищо арогантно в мен или в мнението,което изказвам и ако ме познавахте щяхте да го знаете.В целият разговор никъде не съм споменала,че баща ми не ме обича и за това живота ми е нещастен,но разбираш думите ми както ти желаеш.Не познавайки ме не може да кажеш нищо.Не знам какво през какво си преминал или не те съдя за изборите ти,но това че аз съм имала привилегии които ти си нямал не значи,че живота ми е бил розов.

-Както според теб те имат избор, същото важи и за теб. И ако кажеш, че не е така, то просто затвърждаваш мнението от впечатленията ми.

-По принцип всеки има,но аз лично нямам.Единственият ми изход е смъртта и го знам.Колкото и да е крайно знам,че е така от личен опит.

-Ако всеки друг има избор, то значи и ти имаш. Но си търсиш оправдание или предпочиташ да вярваш, че ти си единствената прецакана от света. Ще е добре да си отвориш очите. Има много по-прецакани от теб и не визирам себе си.

-Всеки е прецакан по свой си начин,но това не значи че търся оправдание знаейки какво коства на майка ми да напусне...така че когато не знаеш нещо не можеш да съдиш никого.А сега ако нямате какво повече освен поучаване да ми кажете ще вървя и дано откриете господин Шапиро.

-Вървете тогава.

-Хубав ден!

-Хубав ден!

***

-Вие?!Какво правите тук!?

-Не се ласкайте. Имах среща с Василий.

-не го й правя,просто ви попитах какво правите тук,нищо повече.