-Не е хубаво да следиш хората,Лана.

- Защо реши, че те следя?

-Защото е така,видях те преди две пресечки.Ако не е следене какво е?

- Не съм.. просто вървя, Тристан.

-Дали трябва да ти вярвам,Лана?!

- А защо да не ми?!

-Защото ме шпионираш,а това не ми харесва.

- Не те шпионирам..

-Ще ми кажеш че просто се разхождаш така ли?

- Нима е възможно.

-Въможно е,но две преки?!Лана какво става.

- Нищо, трябва ли да става нещо?

-Изглеждаш разстроена,проблем ли има?

- Не, всичко е наред.

-Надявам се,знаеш,че не понасям лъжата.

- Знам, но няма нужда да те занимавам с глупости.

-Знаеш,че нищо свързано с теб не е глупост,кажи ми.

- И все пак знаеш, че не е толкова лесно да ти споделям когато е намесен мъж, някак не върви, па макар и да сме приятели.

-Възможно е да не върви,но смятам че нещо се разбрахме...въпреки неуспешната ни връзка с теб сме приятели и винаги може да разчиташ на подкрепата ми.Кажи ми какво става.

- Разбрахме се, и въпреки това не знам дали е редно, особено както вече казах е намесен мъж..

-Спокойно можеш да споделиш,не ревнувам наистина.

- Сложно е.. той си има проблеми от типа разбито сърце, а аз май започнах да си падам по него, уж щяхме да сме приятели... а то.

-Сложно е наистина..а то какво стана?!Да не си сторила нещо от което те е срам да ми кажеш?

- Да такова е.. не ме е срам, просто реших да го измъкна от тях и то нещата просто се случиха от само себе си. Но не знам, дали ще съм му достатъчна... а между временно в един момент спеше с негова обща приятелка с момичето по което страда.. А тя в този момент смята, че аз съм й го отнела.. Наистина всичко ми идва в повече, а не знам какво мога да очаквам и от нея.

-Доколкото разбирам те е страх да не те изостави ли?!Защото за недостатъчна според мен щом те е допуснал близо до себеси едва ли е така,според мен е добре да поговориш с него.А онази..да си гледа работата,завижда и това е.Гледай си връзката и не й обръщай внимание.