-Не е хубаво да следиш хората,Лана.

- Този път номера ти няма да мине, всеки път минаваш с тази малка целувчица, а накрая се случва нещо коренно различно.

-Няма ли да мине,сигурна и си?!Случва се защото го искаме,добре знаеш това никога не е било желано само от едната страна,винаги го искаме и двамата.Нима самата ти не го искаш в този миг...подарявайки ми поседна целувка?

- Сигурна съм... Случваше се, защото няма да се случи отново.

-Не смятам че ми казваш истината.Дали..може и да се случи...

- Правя го.. и съм искрена с теб, ти просто не искаш да го разбереш..

-Защото знам,че го искаш макар и да го отричаш...познавам те добре за да знам какво и кога желаеш.

- Не го искам, не искам да го нараня, не искам да правя това, а ти просто не спираш да ме изкушаваш, не е честно.

-Нима те изкушавам въпреки,че не го искаш?!Двете неща се самоизключват,знаеш го...или ме искаш или не..кое от двете е..

- Знаеш идеално как да извъртиш нещата и да получиш това, което искаш, но не и този път. Не мога да го сторя.

-Знам как да получа желаното и няма лошо в това,особено когато желанията ни се препокриват.Можеш и двамата го знаем...само веднъж за последно...ти и аз..

- Съжалявам, Тристан.. Това няма как да се случи, той никога не би ми го причинил, аз на него също не мога..

-Явно наистина го обичаш след като не желаеш да сме заедно впреки,че го искаш усещайки как още тръпнеш по мен...

- Обичам го и това няма да се промени. Нека не прекрачваме повече границата на приятелството си и да оставим тези малки забежки в миналото..

-Виждам,обичаш го повече отколкото смятах.Сигурна ли си?!Един целувки с нищо не ни вредят..знаеш го разтоварват ни и правят приятелството ни по-силно.

- Повече от колкото можеш да си представиш. Сигурна съм, напротив вредят дори и те.. защото отново ще съм му изневерила дори и чрез просто някакви целувки. Не мога да го направя.

-Радвам се така,надявам се наистина той да е твоето щастие и той да те обича както ти и да ти е верен.Разбирам,няма да го правим повече щом не желаеш,но ако промениш мнението си знай,че ще съм тук готов да ти дам желаното.Може да не сме заедно но още тогава си обещахме нещо..помниш ли го?

- Знам, че винаги ще си тук... нима мога да го забравя?

-Никога не мога да те изоставя...надявам се,че не си.Надявам се че съзнанието ти още помни всичко което сме си обещали.

- Знаеш, че ако нещо не потръгне винаги се връщам, Тристан.. аз просто този път наистина смятам, че е сериозно и не искам да провалям нещата. Нима смяташ, че наистина мога да забравя всичко?

-Знам и наистина се надявам този път да намериш щастието,което търсиш и той да те обича както заслужаваш.Наиситана се радвам за теб,знаеш го.Наодявам се че не,нищо от преживяното с нас не може да бъде забравено.

- Щастлива съм, че ми мислиш доброто. Знам и много добре знаеш, че няма как да го забравя..

-Надявам се да е така.Силно се надявам да е така.

- Имам чувството, че се съмняваш в мен.

-Никога не бих го сторил.

- Радвам се.