- Преча ли на Нат да има нормален живот?

- Само тя може да каже. Освен това е разично.

- Защо?

- Може ли да уважиш решението ми?

- Ти не отговаряш на въпросите ми.

- Не сме приятели, нито си детектив.
Ако исках охрана за всяка своя крачка, щях да е върна у дома.

- Разбира се. Ще предам на сестра ти, че не ти е нужна охрана.

- Благодаря.

- Има ли нещо друго?

- Не. Няма да те притеснявам повече.

- Не го приемай лично, Ейдън.

- Не го приемам лично.
Не разбирам как е възможно толкова да не се интересуваш за сестра си. Но това си е между вас.

- Какво ми каза?!

- Забрави.

- Нямаш право. Нямаш право да идваш тук, да се преструваш, че даваш пет пари за мен и да ме съдиш за това как аз избирам да се справя със собствената си травма.
Никога не съм обвинявала Нат, че не беше тук, но истината е, че се справих сама. И сега също мога да го направя.

- Може да работя за сестра ти, но не ми е безразлично как си. Това, което преживя е ужасно и единственото, което искам е да си в безопасност. За да живеете спокойно - ти и Нат.
Но това, което правиш е чист инат. Твърдиш, че не я обвиняваш, а отказваш всеки опит да ти помогне.

- Не. Единственото, което искаш е да угодиш на сестра ми. Това е нещо, което по принцип харесвам в теб, но никога не подценявай намеренията ми, що се отнася до връзката ми с нея.
И знаеш ли какво? Не може да помогне. Нито ти, нито тя. Не можете да спрете кошмарите, нито сраха, дори с всичката охрана на света. Така че не говори за неща, които не разбираш. Единствено може да бъде до мен, вместо да праща теб за разговори, които би трябвало да са единствено между нас двете.