'Aguamenti!' - Ако сте се питали кой е най-лошия начин да бъдете събудени - мога с пълна увереност да отговоря на въпроса ви!
Струята вода бе достатъчно ледена, че  последните секунди от съня ми да представляват давене в Арктичния океан. Щом отворих очи ме осени прозрението, че кошмарът не е свършил и поемането на дъх е почти невъзможно, защото водата продължаваше да се излива върху ми. Борбата за кислород продължи няколко секунди и веднага щом успях да проговоря между кашлянето последва цунами от  неприлични думи. Мен ако питате - напълно заслужени !
'Какво беше заклинанието за намиране на вещи, защото явно си си изгубил ума!' -Озъбих се насреща му, докато бършех и  последните капки от лицето си. -Пет сутринта? - Погледнах невярващо. Потрих очи и се ощипах, надявайки се, че още сънувам, ала болката ме увери в обратното. ' Махай се преди да съм те Аведа ..мммм' -Запуши ми устата тъкмо на време, иначе великия и непобедим Смъртожаден щеше да отиде в забвение. Избутах го навън и тръшнах вратата. За миг ми се прийска да се върна обратно в леглото, но знаех, че Самаел е само на едно Алохомора разстояние да влезе и да ми срита задника, за това реших, че е по-умно да се подготвя за първата си сутрешна тренировка.

Времето бе също толкова начумерено и мрачно, колкото и настроението ми.
'Няма ли да спрем в Старбъкс? Не мога да работя  без кофеин и въглехидрати!' - Възроптах щом подминахме мъгълското кафене, което ме поддържаше жива през последните няколко години. 'По-добре да има някое заклинание за тази работа, в противен случай няма да се разберем. '- Помислих се без да го изричам на глас, защото щеше да му дойде в повече. Нямах представа къде ме води, но щом идеално гладкия асфалт бе заменен от черен път осъзнах, че не трябваше да обувам кубинките си на Dr.Martens , а по-скоро някой чифт туристически ботуши. Направих физиономия в момента, в който краката ми потънаха в калта.
'Не, че нещо.., но можехме да наемем някоя тренировъчна зала, така правят нормалните хора.'