-За теб явно е глупост и е нещо неважно,защо ли да е все пак аз кой съм в живота ти,никой.Добре,дано не ме убиеш само.

- Много добре знаеш кой си ти в живота ми, защо продължаваш да говориш глупости? Няма обещавам, внимавай със стъпалата и няма да ги отваряш докато не ти кажа.

-Не не знам,вече не знам дали изобщо някога съм бил в него различен от охранител.Хубаво.

- Ако не беше, нямаше да се чудя как да те накарам да ми простиш и да се измъкна за да сторя това..

-Нима очакваш,че това ще оправи нещата ли?!Една вечеря?!

- Не, но поне можем да поговорим.

-За какво?!За това че нямаше да имаме тайни един от друг,че винаги щяхме да споделяме всичко особено знаейки в каква ситуация сме,но не ти не ми каза измъквайки се тайно с друг мъж.Как очакваш да реагирам?Спокойно и да приема всичко все едно аз не съм никой в живото ти,Джована.Това ли очакваш от мен,кажи ми.

- Не съм искала да се превръща в тайна, но след всичко случило се, просто ми се изплъзна и бях забравила за това.. Сърдиш се защото не съм ти казала или защото просто съм излезна с друг. Казах ти хиляди пъти, нищо не се е случило, просто излезнахме - това бе всичко, но ти никога не си ми вярвал и сега не го правиш. Не очаквам да ме разбереш и да ми вярваш като ти казвам нещо, но ти не желаеш.

-Няма нужда да ти казвам кое от двете ме дразни повече,то е очевидно.И въпреки това не ми каза оправдавайки се с всичко друго но не и с това,че трябваше да знам,а щом го криеш има нещо.Не съм глупак,Джована.Поне бъди честна и ми кажи,че не желаеш да сме заедно,а не да се срещаш с хора зад гърба ми.Как да ти вярвам като ти сама подкопаваш доверието ми към теб,оставяйки други хора да ми казват вместо теб къде си била.Прекрасно е няма що.

- Не.. е това което си мислиш, не се е случило абсолютно нищо. Всичко тръгна от това, че дойде да ми донесе фалша с наш запис на него, който можеше да стигне до Джовани, а след това просто поиска да излезна с него, нищо повече не се е случило.. За това се срещнах с него, това е всичко.. Просто след това се случиха всички тези неща и просто ми избяга от ума, искам да сме заедно и ти много добе го знаеш.

-Флашка с наш запис? Откъде той може да има подобно нещо и къде е било записано.И все пак можеше да ми кажеш,а не да го криеш особено знаейки какво се случа напоседък.И с цялата си безотговорност си излязла,защото те е поканил.Не е оправдание особено ако те бяха хванали и казали на друг а не на мен сега щях да съм на погребението ти,озсъзнаваш ли когато правиш нещо,че има последици.Искаш,но не може да ми казваш неща от които може да ме загубиш.

- Да има я, защото изтри записа от камерите в спалнята ми.. Явно доста преди да разбереш е имало камера в спалнята ми.. Според теб какво има на записа, Артър.. Колко още трябва да ти се извинявам, за това че не съм ти казала... знам, знам и съжалявам, в този момент може би не помислих... но не съм искала това да създава проблеми между нас.

-Нищо което до ни донесе нищо добро,сигурна ли си че е изтрито всяко едно копие,още повече че на този тип може да се вярва,че няма да се продаде и да каже на съпруга ти.Не знам,докато не осъзнаеш вината си..не помисли както винаги действайки първосигнално забравяйки за опасностите или мен.И въпреки това създава проблеми,прави го всяко необмислено действие от твоя страна.Не знам какво да ти кажа вече.

- Сигурна съм, единственото копие е в мен и няма други, сигурна съм вярвам му и не би го сторил, няма изгода да го прави. Много мило.. това вече е прекалено, не мислиш ли че ме наказва достатъчно дълго? Не съм забравила за теб, аз винаги мисля за теб.. но може би идеята да разпусна за секунда ми се стори примамлива това е..

-Надявам се да е така,защото разбера ли че има още и те изнудва с тях ще стане страшно,кълна се.Можеби а може ли не и аз не знам.Мислиш за мен докато разпускаш с някой друг,прекрасно.Все едно с мен не можеш да разпуснеш,а ти е нужен друг човек за тази работа.

- Така е, чувствам се сякаш никога не си ми вярвал. А какво знаеш, Артър?! Не съм мислела да разпускам с когото и да е, просто се случи, излезнах с него.. но ти обръщаш нещата все едно съм спала с него и през това време съм мислела за теб..

-Вярвам ти,но с действията си ми показваш,че не бива да го правя.А какво да си мисля като излизаш с друг мъж нощно време,какво очакваш от мен,ти как щеше да приемеш разпускането ми д руга жена?

- Нима? Той е мой познат Артър нищо повече, свърши ми услуга, отърва ни задниците, ако трябва да сме честни и нищо повече. Да ми вярваш, а не да си мислиш глупости, знаеш много добре че двете неща са коренно различни, защото ти според мен си способен да го сториш, ако излезеш да се забавляваш с друга, видях те как умело флиртуваше с онази слугиня...

-Да познат който туко така ти спасява сладкото дупе и за благодарност се забавлявате заедно.Трудно е да вярвам когато прави така палейки всичко в мен,карайки ме да ревнувам от някой си,не стига че те деля със съпруга ти а сега и с още някой.Нима смяташ,че бих те предал и бих спал с друга?!Добре занеш,че онова с онази жена е за да заблудим съпруга ти и нищо повече.

- Смяташ, че го е направил безплатно? Платих му, а не е било от добра воля, Артър..Нима толкова много успявам да те накарам да ревнуваш? Знаеш ли това е някак.. чувствам се поласкана от това..

- Но ти си единствения, който може да ме накара да се влюбя без да усетя, а още повече да обикна без да разбера кога си се настанил в сърцето ми... за това спри да ревнуваш.. а и мисля, че достатъчно дълго седя далеч от мен.. Не не мисля, че би спал с друга, но ти вярвам, а ти на мен не ..

-Колко те изръси?Да,ревнувам до полуда,че някой може да те откъсне от мен.Поласкана ли си?!Колко точно?

-Тогава не ме карай да ревнувам....не ми харесва да го правя...Нима така неусетно съм влязъл в сърцето ти?Дали?!Може би трябва да сме още малко отдалечени един от друг засилвайки желанията в теб още повече виждайки,че в момента са на много ниски нива.Вярвам ти..просто ревнувам това е.

- Има ли значение, важното е че той няма да разбере за нас. Толкова, че това събужда прекалено много чувства в мен.

- А аз започвам да си мисля, колко неустоим си когато го правиш. Желанията ми в момента са прекалено засилени, а ти ми липсваш ужасно много. Тогава не ревнувай, защото само ти притежаваш сърцето ми

-Важно е но не искам да харчиш от парите си за подобни неща за които не съм проверил.Нима?Какви чувства?Надявам се приятни.

-Да го правя по-често в такъв слувай.Ти на мен не по малко,искам да приключим с всичко и да си моя.Искрено се надявам да е така.



-Обичам те!

- И все пак, всичко онова си заслужава, само да не стигне до него. А и къщата е опсипана с камери, все пак... имаше полза .

- Да се сърдиш или да ревнуваш е въпроса? Така е любов моя.. винаги ще е така. Аз теб не по - малко.

-Знам за множеството камери не предполагах само за тази в спалнята ти.

-Може би и двете виждайки как реагираш.Вярвам че е така,защото моето също обича само теб.Приключи ли с вечерята?