- Защото кажеш ли му, че съм ходила във вилата, ще издадеш и себе си повярвай ми. Не ти ли мина вече, до кога ще продължаваме така, Артър?!

Не моята глава ще е окачена на кол,все пак аз съм ти просто охрана.Няма какво да минва да беше мислила по-рано.

- Нима смяташ, че няма. Предадеш ли ме, ще му кажа, че не се е съмнявал в правилния човек и, че единствения с когото съм била си бил ти. Така не само моята, но и твоята глава ще увисне на кола, Артър. Нима си ми просто охрана.. Държиш се като дете.. А сега, ако вече сме установили какво ще се случи, просто карай.

-Нима може да го докажеш?Аз съм си вързал гащите,но ти своите не така че и да искаш не може да ме накиснеш.Напротив само такъв съм и нищо повече.Приеме го.


-Стигнахме,може да слизате.

- О, повярвай ми много неща мога да докажа. Така, че си мисли, че само ти си си вързал гащите. Ще видим до кога ще издържиш.

-Дори и да кажеш на теб ли ще повярва или на мен?Лесно може да разберем.Нима смяташ че не мога да живея без теб ли?!

- О, с моите доказателства ясно може да види, че думите ти са лъжа. Внимавай, Артър. Не можеш. Ако можеше, нямаше да си тук в момента. Още тогава щеше да си си тръгнал и да си забравил за мен.

-Нямаш никакви доказателства.Защо?Имам работа и не мога да я оставя,въпреки че ми даваш добра идея да го сторя,защо да съм тук след като не съм ту нужен вече.

- Изобщо не знаеш какво имам, за това просто не казвай че нямам доказателства. Нима? Или ти вече нямаш нужда от мен? Сега просто ме заведи във вилата и да не си обелил думичка за това.

-Нямаш нищо срещу мен и двамата сме наясно с това няма нужда да блафираш.Оперделено,може и да нямам кой знае.Хубаво ще те откарам,но дали ще излезе нещо от устата ми е друг въпрос.

- Блъфа е последното нещо, което правя в момента, Артър. Тогава защо не напуснеш като нямаш нужда а продължаваш да седиш около мен? О, сигурна съм, че в крайна сметка няма

-Дали?!Познавам те добре,Джована може да заблудиш мъжа си,но не и мен.Ще го сторя,още щом те прибера.Вярвай си.А сега може вече да слизаш.

- Явно не ме познаваш достатъчно добре. Ела с мен. Моля те.

-Напротив познавам те по-добре и от сама теб.Защо да го правя?!За да ме убеждаваш в невинността си,не благодаря ще те изчакам тук.

- Ако ме познаваше, сега нямаше да се правиш на сърдито малко детенце. Казах ти да дойдеш с мен, не е молба вече, а заповед. А и като моя охрана си длъжен да го сториш, едва ли ти се седи цял ден в колата.

-Не се сърдя не изпитвам никакви чувства към теб това не искаш да разбереш.Ти не можеш да ми заповядваш,така че ще чакам тук.Забавлявай се.

- Лъжеш себе си в момента. Мога, а и не трябва да ме оставяш сама по последни данни, така че тръгвай.

-Не ти се надяваш нещо да е останало но няма нищо тук за теб.Не,но ще дойда защото се налага но не си мисли че ще е както някога.

- Залъгвай се колкото искаш, но си е за твоя сметка. Разбира се, че ще дойдеш.. това ти е работата, нали така?

-Нима за моя ли е?!Защото не аз сторих това нещо,Джована.Да,работа и нищо повече.Ще вървим ли или ще стоим тук цял ден?

- Да за твоя е, защото ти обричаш и двама ни на това с глупавите си сръдни, бе просто едно излизане. Да ще вървим.

-Да,аз съм виновен за твоите грешки,ясно.Едно излизане..щом казваш така да е..даже си излез пак,аз съм пас.

-А какво очакваш?!Защо да го правя?!

- Да спреш да се сърдиш за глупости? Защото те моля.