Почна да ти става навик, а?, гласчето в главата му си играеше с търпението му. Стисна чашата по-силно, отколкото му се искаше. Или точно това искаше, докато я наблюдаваше между пръстите си, първо цяла, след това - не чак толкова. Стъклата се разпиляха по земята, някои се забиха в кожата му. Болката едва се отрази на лицето му. Раздвижи ръката си, като я обърна, да види дланта си. Беше вече достатъчно късно през нощта. Премина с палеца си по раните като от натиска заболя на места, на други отново заболя, но и стъклата също паднаха.