Може би трябваше да се гордее и да подвигне брадичка, но ето че притискаше пръсти върху дръжката на куфара си, докато кокълчетата на ръцете му не побелееха. Дори наведе очи, докато преминаваше през масивните врати не за пръви път. Някога бе малък, на половината на ръста си сега, обвит в шал, обагрен в алено и златно. Напомняше му на сегашния залез, която се стапяше по високите склонове на извисяваща се планина. Пристигна късно, за да не му се налага да провежда твърде много разговори с новите си колеги. Не знаеше какво да им каже, а и навярно въпросите им нямаше да му допаднат. "Какво образование имате колега?" и щеше да се моли земята да се отвори и да го погълне. Едуин прикриваше въздържан срам, но неловко и нескопосано, като всичко останало в живота му.
Чувстваше се сякаш тук не му бе мястото, макар да бе отраснал по безкрайно причудливите коридори на Хогуортс. Трябваше и да харесва предмета си, но ето, че именно той оставяше най-горчивия послевкус върху езика му. Именно тук се бе зародила мечтата му да стане професионалист по куидич, но тези му мечти умряха едва година след като окончателно напусна общата стая на Грифиндор. Бе добър с метлата, носеше се бързо като вятъра, а умът му бе като бръснач. Познаваше толкова добре купата по куидич на Хогуортс, но така и не бе опознал професионалния спорт в истинския свят. Все нещо не му достигаше и по-скоро би го нарекъл лош късмет. Така, две години след завършването си се бе оказал невъзвратимо безработен, а животът на възрастните вече нямаше да го чака. Работеше какво ли не, но не и това за което копнееше - ароматът на прясно окосена трева, грубият вятър в косите му.
Мраморът, запалените свещи и златната светлина, процеждаща се през прозорците, носеха положителни, но и отрицателни емоции. Сладко-горчиви спомени. Едуин си напомни, че трябва да бърза - може би да се отбие в кабинета на директора, за да му благодари, и след това направо в стаята си. На другия ден, когато колегите му се запитат защо не се е появил на сбирката им вечерта, щеше да излъже, че не се е почувствал добре от пътуването. Все пак бе традиционалист и не се магипортираше..., а и може би бе, защото така и не бе получил сертификат за магипортиране, но това е съвсем друга история.
- Ед!? - само няколко крачки и вече бе спипан
Надигна очи и на централните стълби съзря познат силует, дребен, съсухрен мъж, преждевремено остарял за крехките си години.

Дориан бе от хората, които се ентусиазираха твърде много от твърде малко. Надяваше се учениците му да имаха същия ентусиазъм, който хъфълпъфеца проявяваше като по-малък. Нещо зад тъмните му очи се запалваше всеки път, щом някой преподавател демонстрираше и най-малкия трик. Изглежда нещата не се бяха бяха променили поне в това направление.
Едуин преглътна тежко, благодарен на възможността да не избели и дума, а Дориан да продължи разговора до утре. Надяваше се да не повдигнат темата за куидич твърде скоро. Другият мъж бе от типа хора, които ще те попитат какво се случва с кариерата ти и остават по-разочарован от самият теб. Не искаше да навлиза в подробности как е изоставил най-голямата си мечта, още преди учебната година да е започнала.
Едуин стисна все по-силно дръжката на малкия си куфар, заплашвайки да я счупи всеки момент. Чувстваше се засрамен, че е тук. Хогуротс, макар и добра перспектива, не бе това, за което сърцето му копнееше. Не трябваше да влиза в широките коридори с наведена глава, но ето че го правеше, в опит да прикрие разбитата си надежда.
- В-випуск? - успя да изпелтечи едвам след цялата тирада на Дориан
Само това му липсваше - още хора, от които да се пази. Забавното бе, че випускът им не бе от най-добрите от чисто академична гледна точка. Бяха любопитни и любознателни, но подтиквани от нуждата си да пакостят. Всяко научено заклинание се преиначаваше, така че с него да бъде сътворена всевъзможна глупост. Биеха се, дуелираха се, скубеха се, лепяха си дъвки в косите, криеха алкохол под леглата си и свиваха цигари. Не липсваха и любовни драми, естествено, но учението, като наука, попадаше на заден план. Попиваха информацията като гъби и я използваха на практика. Щом наближи завършването, войната за отличник на випуска се водеше на фронта на номерата, а не библиотеката - в даден момент бяха намесени обръсната глава, смалени униформи, разхлабителна отвара, говореща котка и зоополиция. Иронично, някак точно те, а не гениите от курса преди тях бяха попаднали на това място. Може би именно тази будност им бе изиграла лоша шега в реалния живот.

- Да му се невиди, Ед! - ехото се разнесе из просторния коридор, сякаш никога не го бе напускало

Образът на Едуин изгря в контражур на входните врати, но Дориан все пак го позна. И още как, никой не забравя толкова лесно приятелите си от детството, особено младият преподавател Шърбет. Изприпка надолу по широките стъбли, кадифена мантия развяваща се подобно на неукротимите къдрици.

- Ама че работа, Ед! - ръцете му се стовариха от двете страни на привидно объркания мъж и го разтърсиха здравата

Колкото и добронамерен да бе Дориан, не бе добър в разчитането на хората. Изобощо не забеляза как цветът от страните на Едуин се изплъзва, а устните му насилствено образуват твърде скромна усмивка, констрастираща със захиленото изражение на другия мъж.

- Не сме се чували от толкова отдавна! Чували? Та дори не сме се виждали, Ед! - продължаваше да го друса доволна, а приятелят му оставаше все така мълчалив - Разказвай, разказвай!

Едуин имаше късмет, че Дориан не бе от злопаметните хора или дори тези, които помнят каквото и да е било. Сърцето му бе толкова голямо и колкото отвеяността му. Всеки друг щеше да се погневи заради мистериозното изчезване на Едуин от лицето на земята - нито обаждания, нито писма, нито някоя от джаджите, които ползват мъгълите, за да си комуникират.
Лицето на мъжа стана още по-бледо и объркано, а въпросът го накара да преглътне болезнено, сякаш нещо бе заседнало в гърлото му. Отново за негово щастие, Дориан бе взел думата и не смяташе да я върне. Словото бе ценност, от която все някой присъстващ трябва да се възползва - мразеше тишината.

- Изобщо не подозирах, че ти ще си новият преподавател по летене! Ама че работа. - изхихика - Целия випуск май се събра.