Звънецът разкъса мрака и абсолютната тишина, след което тихото боботене на гласове се плъзна по стаята, ставайки все по-силно и по-силно. Офелия бавно отвори очи и ги впери в зелената дамазка, обсипана със златни кантове и флорални елементи, която се издигаше над глеглото ѝ. От огромния прозорец проникваше типичното синкаво-зелено сияние, също толкова мистериозно, но и успокоително, колкото водите, през които светлината се процеждаше. Шумотевицата на останалите момичета надви и Офелия се изправи с нежелание, а копринената пижама се усука неудобно около тялото ѝ. Ученическата униформа вече бе приготвена в края на леглото, имайки в предвид неспособността ѝ да се съобразява с отделеното за приготовления време рано сутрин. Дълго време се взира омърлушено в дълбокото синьо прозореца, борейки се със следите от съня, които все още натежаваха върху клепачите. Останалите момичета бъбреха доволно, дори ѝ подхвърляха "Добро утро", на което тя отговаръше с тихо мънкане. Обличаха униформите, къдреха косите си, слагаха грим.
- Хайде, поспаланке. - подвикна Хейли, докато се бореше с гигантския облак къдрева коса, вече облякла униформата си
Гадост, пак щеше да закъснее. Офелия разтвори гигантския си куфар, притиснат до леглото, така че да не пречи на съседката по легло, и извади принадлежностите си за сутрешно освежаване. Грабна униформата и магическата си пръчка и се втурна към банята, където, за щастие, бе успяла да изпусне опашката за душ, тъй като доста от момичетата вече бяха почти готови и отправили се към закуската в Голямата зала. Бе благодарна, че поне с магия можеше да изсуши непокорната си шоколадова коса и сега единствено ѝ оставаше да съживи умореното лице, което се взираше обратно в нея от едно от многото огледала, подредени върху зелената мозайка. Бе напълно готова по същото време като Хейли, така че си спести дежурното мрънкане от приятелката си. Двете натикаха в чантите си учебниците, които щяха да са им нужни за днес, и се отправиха към общата стая.