-Коя си ти?!

-Може да си се влюбила без да го искаш,да не е било в плановете ти..не знам не искам да си помислям че съм само част от плана ти да ни заблудиш.

Не мога да повярвям, че си мислиш точно това.. Наистина, Кейлъб ето колко точно е доверието ти. Знаеш ли вярвай си на хората и на това което шушнат зад гърбът ми, аз ще се прибирам обратно в стаята си!.

-Не съм казъл,че им вярвам или не вярвам на теб,казвам ти какво хората говорят зад гърба ти какво се случва института и искам само да знам има ли нещо вярно,а ти веднага се обиждаш.Защо?!Нима име нещо вярно?!Защото ако няма не би реагирала така,нали?!Искам само да знам...да знам,че нищо от това не е истина и ти не си шпионин на Клейва.

- Напротив точно така звучиш! Сякаш вярваш на всичко това и в този момент даже с всичко, което казваш... ако бях такава никога нямаше да позволя всичко това между нас да се случва.. но не, ти искаш да знаеш, да си сигурен, защото това, което ти казвам не е достатъчно!

-Не съм искал да звучи по този начин,искам просто да знам кое е истина,това е.Знаеш,че та теб вярвам най-много от всички тук и не искам доверието ми да е разбито,това е не си мисли други неща,несъществуващи.

- Не искаше, но прозвуча. А, ако наистина ми вярваше изобщо нямаше да си помислиш да ми задаваш подобни въпроси.

-Нима ти не би ме питала?!Нима е по-добре да не го изкоментирахме и да го оставим застанало по между ни?!

- Не знам, но със сигурност дори и да те питам няма да звучи сякаш те обвинявам в това..

-Казах т не искам да звучи така,не исках да те обидя.

- Просто не искам и за миг да си помисляш, че бих те използвала просто за средство, каквото и да говорят за мен.

-Аз също..по-важна си за мен от всеки друг на този свят и искам да мога да ти вярвам и да знам,че не би използвала мен или любовта ми към теб.

- Никога не бих го сторила, каквото и да се случи, не бих те използвала нито теб, нито любовта ти.

-Надявам се...вярвам ти.

-Съгласен.Ще останеш,нали?!

- Ще си помисля, може пък да реша да си тръгна

-И да провалиш мисията ни?!Какво ще обясниш на баща ми после?

- Нали ти бе по частта с оправданията, какво те притеснява?

-Да,но ако има защо,а не защото ми се сърдиш тогава се оправяй сама.

-Сърдиш ми се и очакваш да ти помогна ли?!

- Сигурна съм, че и да съм ти сърдите пак ще го сториш.

-Дали?!Може ли да си сигурна,че въпреки всичко ще те пазя и закрилям?

- Предполагам, разбира се, ако нямаш желание да ме върнат в Идирис.

-Знаеш ,че дори да те върнат там няма да си достатъчно далеч от мен и пак ще си моя.