Одеон бе на седем, когато откри сладостта от това да се прокрадне извън стените на замъка. Нищоправенето сред простолюдието му се струваше по-забавно от продължителните уроци по пияно, солфеж и обскюрна история на изкуството. Тогава за пръв път разбра какво е да имаш цялото внимание върху себе си, докато семейството фанатично го търси под дърво и камък. Дълго бе стоял в страни от прожектора, който винаги падаше върху първородния принц, и се наслаждаваше на всяка минута от невротичната му светлина върху себе си. С годините Одеон бягаше все по-често, а ефектът намаляше със всяко тайно прокрадване извън двореца. В крайна сметка, бягствата на второто най-голямо дете в семейството се превръщат в нещо традиционно, дори банално.
Получава високото образование, типично за един принц, възпитан като изтънчен бонвиван, а постоянните приключения му дават, това което липсва на останалите кралски особи - виталността на народа на Сиелия. Жаждата му за внимание, ексцентричността и натрапчивата нужда да бъде забелязан, е това което го различава от Кахал. Този му егоцентризъм, подплатен с голяма доза драматичност, дори сценичност, го правят не толкова обичана персона в двореца. На седемнадесет години Одеон открива способността си да говори с мъртвите, което го тласва в една много по-мрачна посока. Алкохолът лукаво му помага да потуши гласовете, вечно върлуващи в съзнанието му.