Леда бе жена и това бе най-голямата ѝ слабост. Виждаше, че е повече от двамата си братя взети заедно, но това не значеше нищо. Кръвта ѝ оставаше безполезна, в сравнение с тази на сакатия Кахал и пропилия се Одеон. Като дете ги обичаше - по-големият се грижеше за нея, прегръщаше я и сресваше тъмните ѝ коси, докато гръмотевиците бушуваха навън, а по-малкият я учеше как да борави с кама, краде и да танцува. Леда порасна умна, красива, дипломатична, класи над наследниците на престола. Бе и по-добър войн, умел с думите и хладнокръвен с оръжието, но талантите ѝ оставаха незабелязани заради пола ѝ. Намрази мекошавостта на Кахал и лековитостта на Одеон, заради които не успяваше да заблести истински.