-Виждам,че са те пуснали и без мое разрешение.

- Знам, че ще го сториш..

-За теб винаги.

Радвам се, че е така.

-Знаеш,че за мен си спациална,Лана.

- Зная

- И няма да го сторя.

***

-Лана...аз искам да ти кажа нещо...

- Какво има, Тео?

-Но не искам да се ядосваш или да си мислиш глупости..обещай ми.

- Обещавам, какво има?

-Днес Андреа ме целуна.

Тя какво ?!

-Целуна ме в опита си да ме убеди,че не те об...не изпитвам чувства към теб а към нея,но аз я отблъснах.Но все пак исках да ти кажа,това...това ме раздира искам по между ни да няма тайни или лъжи.

И ми го казва чак сега? А не одеве?! Не мога да повярвам, че е толкова нахална.. и тя е отвратителна.. аз не знам какво да кажа.. че ме какво?

-Ами...не знаех как да ти го кажа,не искам да си мислиш,че между мен и нея.Но няма нищо.И аз нещата бяха ясни между нас,но тя явно си въобразява някакви неща.Лана...не знам как да го кажа и не знам дали не е рано,трудно ми е.

- Нима може да го помисля? Ако не ти вярвах щях, но ти ... Въобразява си или се е заблудила? Вече не мога да разбера. Знаеш, че няма да те накарам да кажеш нещо, за което не си готов

-Аз..не знам може..не искам това между нас да бъде разрушено заради нечии лъжи.По скоро си въобразява смятайки че тя и аз сме..влюбени един в друг и ти..ами искаш да ме откраднеш от нея,което е лудост.Знам и това е прекрасно,но па макар да не мога да ти кажа точно тези думи искам да знаеш,че чувствата ми към теб са достатъчно силни за да ме измъкнат от онези,които имах към Карина.

- Хайде да не говорим за нея, нека си въобразява каквото иска. Всичко е наред и ужасно много се радвам, че е така.

Съгласен,исках само да го знаеш.

- Радвам се, че си напълно искрен с мен.

-Както казах не искам да има тайни по между ни,надявам се и ти да си тъй честна с мен.

- Да не смяташ, че не бих била?

Не,знам че не би скрила нищо от мен.

- Наистина се надявам да е така.