-Виждам,че са те пуснали и без мое разрешение.

- Има огромно значение, защото аз не желая нищо друго освен теб. Преклено много усилия положих за нашата връзка. Обичам те, Тео.. но ми писна да слушам измислиците й.

-За мен също и двамата положихме много усилия,знам колко трудно ти бе всичко,за това не искам да захвърлим всичко заради една жена която иска да ни раздели,не искам да се случва никога.Аз също те обичам,прекрасно знаеш колко много и как бих стори всичко за теб и точно за това искам да премахна тази жена от живота ни и да сме спокойни без да слушаме глупостите й.Искам да си щастлива,толкова ли е лошо.

- Жена, която смята, че ти я обичаш, а аз съм ти напълнила главата с глупости. Ще съм щастлива, когато нея я няма да ми натяква какви ли не неща, но нима ако беше на нейно място и някой ти каже, че си луд ще го приемеш?

-Много добре знаеш,че това не е вярно.Ще сторя онова което се налага за да може най-сетне на получиш желаното щастие което явно по друг начин не мога да ти дам.Не знам как бих реагирал защото на мен нищо ми няма и сега кой я защитава.

- Аз щастието си с теб го имам просто тя.. тя прави всичко, за да направи всяка моя сутрин в кошмар. Напротив не я защитавам, казвам само, че според мен тя няма да разбере.

-Казах ти подмини я,остави я да си говори и ела при мен и забрави за нея,мисли за мен и нашата любов.Може би,а може и да ме разбере нищо не губим ако опитаме.

- А така не искам да си около нея, кой знае какво ще стори този път.

-Нищо няма да ми стори имай ми поне малко доверие.

- Може да не стори нищо на теб, но след това всичко онова, което ще чуят ушите ми ми е достатъчно..

-Нима ще вярваш на поредната й фантазия?

- Знаеш, че не й вярвам, но просто боли да чувам всичко това...

-Но знаеш,че не е истина защо позволяваш да те боли от лъжи.

- Защото те обичам и ми писна да слушам подобни неща за теб и нея.. колкото и да се правя, че това не ме наранява не е така..

-Но тези неща не са истина,и щом те притесняват ще спра източника им щом не може да ги пропуснеш.

- Пропусках ги и ти много добре го знаеш, но веднъж, втори път... а не всеки ден, Тео..

-Знам и знаеш,че не ми е приятно да те раняват,но какво друго да сторя.Слушам те.

- Не знам, Тео.. не знам какво да сториш, прави онова, което сметнеш за добре, аз вече не знам как трябва да се постъпи.

-Не знаеш,но се сърдиш като искам да сторя нещо,не те разбирам.Какво ти става,Лана?!Станало ли е нещо,кажи ми.

- Защото това включва теб и нея насаме не знаеш какво може да направи отново... Нищо няма, нищо не се е случило, просто ми писна от нея и змийския й език.

-Ето пак се връщаме там където бяхме смятайки,че ще спя с нея...явно наистина си вярваш,че ще те предам и ще те нараня по този начин...много мило,Лана,наиситна оценявам подкрепата ти.Щом е така ме остави да говоря с нея без да си измишляш глупости защото не знам за теб но мен ми писва да ме обвиняваш в разни неща.Защото ако съм искал да спя с нея съм щях да го сторя и ти нямаше и да разбереш,но ти не осъзнаваш това вярвайки си че тутак си ще се намърдам между краката й.Браво...мисля че е добре да изляа и да се поразходя,а ти...прави каквото искаш,но не ме чакай не знам кога ще се прибера.

- Не мисля, че ще спиш с нея, а че тя ще си измисля глупости след това. Нямах това предвид, не исках да ме разбираш погрешно, просто не знам... Стига, Тео... знаеш че няма как да не те чакам.

-Много добре разбрах какво имаш в предвид от самото начало на разговора го намекваш,ясно разбрах че ми нямаш никакво доверие за което ти благодаря,не съм го очаквал от теб.Не и след всичко случило ни се...нямам думи.Твоя воля наистина не искам да съм тук..с теб...съжалявам,но ти ме нарани и имам нужда да остана сам..съжалявам...ако искаш ме изчакай но така или иначе няма значение....

- Не, ти нищо не разбираш.. преиначавайки думите ми... както и да е - явно.. нищо няма значение за теб, аз нараних теб? Разбира се, Тео... обвинявай мен, защото някаква луда, с която си решил да си легнеш сега тормози мен... страхотно. Прав ти път, след като не искаш, не.. не... ако искаш си остани, аз ще си събера нещата и се прибирам у дома.. след като нищо няма значение, дори можеш и тук да я викнеш да поговорите..

-Преиначавам ги като ти не спираш да ме обвиняваш в изнвяра и как при първа възможност ще си легна с нея...дали ще ти е приятно ако ти го натяквам аз на теб,като се виждаш с приятелите си знам ли какво правиш с тях,но не съм седнал да те обвинявам,че се ч***ш с тях нали?Опитвам се да оправя положението,а ти не спираш да ме обвиняваш в измислени неща,твоето е много правилно.Не искам да продължавам с безмислен спор в която аз ще съм лошият,защото ти си си навила на пръста че сега като се видя с Андреа ще я и**м...страхотно мнение имаш за мен...както искаш,щом всичко за теб е толкова безсмислено и си готова да си тръгнеш още сега стори го...няма да те спра,личи си че за теб нашата връзка е безсмислена...да ще я поканя тук и цяла нощ ще я любя как позна,Лана.Говориш още повече глупости...не мога да повярвам че ме имаш за такъв човек.

- Не съм казвала изобщо, че ще я изчукаш, а че тя ще преиначи след това нещата. За разлика от теб, аз с моите приятели не съм имала интимни отношения, докато ти с нея си правил точно това... Нито съм го казала нито го мисля, ти продължаваш да говориш, че аз казвам това, като единственото, което излиза от устата ми е как след това тя ще измисли поредната глупост. Аз се отказвам? АЗ? Или ти бягаш искайки да ходиш Бог знае къде. Ти си този, който не ме иска около себе си, аз ще ти го дам, след всичко, което аз направих за теб, борейки се със самия теб да те измъкна от блатото, в което бе затънал, ти ми казваш как аз захвърлям всичко с лека ръка. Не е честно, просто не е честно, Тео..