-Виждам,че са те пуснали и без мое разрешение.

-И както винаги слушаш думите й вярвайки и оставайки те да те манипулира и да разваля връзката ни,тя го прави,а ти й го позволяваш.Дали?!Може и да си спала с някой от тях и аз просто да не знам,все пак не съм първият ти мъж и това е ясно.Бягам защото ми писна да ме обвиняваш в неща които не съм правил,смятайки че е по-важно какво ще ти каже една непозната от мен,мъжа ти или поне за такъв смятах,че ме имаш но явно съм безгласна буква в живота ти.Добре знам къде бях и къде съм сега за това не мога да повярвам,че вярваш на нея,слушаш нея дори и след като разбра за лъжата й с измислената ни нощ заедно и ти продължаваш да зачиташ нейното мнение,но не и моето.Това ме обижда,Лана,не искам да съм далеч от теб но ти ме гониш с недоверието си.Ако ме обичаше няма да постъпваш така.

- Ако й вярвах, Тео отдавна нямаше да съм тук, нямаше да сме заедно... още в онази нощ, в която излъга, че сте били заедно, нима ако й вярвах щях да реагирам по този начин... виждаш ли че преиначаваш нещата и обръщаш думите ми. Напротив, не си безгласна буква в живота ми, а си всичко в него, в този момент. Да не си ми първия, но аз нямам някакви луди приятели, които да ти пълнят главата с измислици, нали? Не те гоня и ти вярвам не вярвам на нея... Нима смяташ наистина, че не те обичам?

-Тогава ми вярвай и не си съчинявай филми,престани да й се връзваш и ако искаш да спрем нещата просто ме остави да говоря с нея без излишни драми и обвинения какво ще правим двамата и прочие...просто ми вярвай.Обичаш ме но явно не можеш да слушаш другите хора и да чуваш мен,защото ако ме чуваше щеше да осъзнаеш,че правя всичко това за теб за да спре да ти пълни главата с глупости и да се опитва да ни раздели само че ти мила не го осъзнаваш.Чудеки се какво и да кажа или сторя за да вярваш на мен,а не на една луда.

- Нищо не съчинявам, ето аз ти казвам едно ти продължаваш да си знаеш своето, че аз не ти вярвам и какво ли още не. Чуваш ли изобщо в този момент онова, което аз ти казвам? О, нима го правиш за мен или за нея, нали сте приятели, страшни при това няма що... Не и вярвам, колко пъти да ти го повторя? Ако й вярвах отдавна нямаше да сме заедно, ще престанеш ли?

-Нима допускаш,че го правя за нея...искам да е добре и да спре да ни тормози това е,нищо повече,без скрити мисли знаейки добре как думите й те раняват и искам да спра това.Ще престана в мига в който спреш да се цупиш разбирайки защо желая да я видя,без да мислиш нищо повече..оставяйки ме да реша този проблем веднъж за винаги,искам най-сетне да се насладим на връзката си спокойно,нима не можем да го получим?

- Вече нищо не допускам, въобще не го правя. Не се цупя, не го правя, просто ми е неприятно, да ме тормози и да си измисля, какви ли не неща за теб. А с болното й съзнание, не съм сигурна, колко точно ще те чуе и ще спреш това.

-Перфектно знам това и точно за това искам да говоря с нея и да изясним нещата веднъж за винаги и ако се наложи лично ще я вкарам в клиника,но този тормоз над теб трябва да спре.Писна ми от нея и игрите й,писна ми да се разстройваш всеки път в който я видиш и говорите...искам жена си от отниз миг в който бяхме в миналото щастлива,безгрижна мислеща само за мен,любовта ни и колко иска да сме заедно без да й пука за мнението на трети хора.

- Знаеш идеално, че без нейно съгласие не можеш да я вкараш, тя е пълнолетна и още повече ти не си й настойник, за да го сториш.. Нима смяташ, че съм спряла да мисля само за теб, че съм спряла да те обичам, ако е така напълно се бъркаш.. аз не съм се променила

-Мога да я вкарам явно забравяш,че вторият съпруг на леля ми е лекар в една психиатрия и едно обаждане и е вътре.Дали?!Щом се караме има нещо или ще стовариш цялата вина върху мен?Защото Андреа е мой проблем,нали.

- Или ти това ей така просто си забравил да го споменеш. А нима е моя вината, за това, че има някаква луда, която те преследва и не ме оставя намира, аз ли спях с нея, за да забравя някой, който очевидно не съм обичала така както смятам? Аз нямам вина, за това че ти се съмняваш в чувствата ми или приятелката ти ни тормози... съжалявам, но сам си си виновен, за това което се случва, Тео.. Обичам те, но това не променя фактите.. А нима е мой?

-Смятах,че го знаеш..всеки го знае..мисля.Просто не ми е хрумвало преди,че може да не знаеш,че лея се е женила два пъти и вторият й мъж може да ни поогне.Няма да се сърдиш за това,все пак и ти нищо не си ми споделяла за семейството и роднините си.Добре знаеш колко грешки съм сторил и в мига в който съм спал с Андреа тя ясно знаеше,че всичко е просто секс,но явно щом е разбрала за нас се е почувствала изместена и аз не знам какво се върти в уча и но не може да ме обвиняваш за това че съм спал с някоя и тя си фантазира разни неща,все пак като спиш с него не знаеш този човек в какви филми ще се вкара след това.Все едно искаш да ми кажеш,че никога не си спала с мъж просто ей така за спорта и да си доставиш удоволствие без чувства и обвързване.Така че не ме съди толкова сурово...и не се съмнявам в чувствата ти но с тези думи се опитваш точно в това да ме убедиш,че има нещо което те спира да ме обичаш безрезервно и ако е така кажи ми какво е за да се оправят нещата.Много добре знаеш,колко те обичам и как искам връзката ни да оцелее правейки всичко по силите си,но без твоя помощ колкото и усилия да полагам те винаги ще са безсмислени.

- Но и двамата знаем, че не си спал с нея просто веднъж, а ти е била като играчка, за да забравиш Карина.. Така, че не ми говори, как не си знаел и как не можеш да предположиш какво ще си помисли една жена, когато един мъж я търси и й прави комплименти, спи с нея, гали слуха й с нежни думи... Нямаш ли вина за това? Не те съдя, а просто ти казвам истината, както винаги съм правила, винаги съм ти казвала онова, което мисля и никога по - малко от него. Обичта ми няма нищо общо с това, което в този момент говорим, няма нищо общо с това което казвам, защото ако има някой, който да те обича безрезервно то това съм аз, защото сам знаеш, че никога за нищо не съм те притискала или настоявала за нещо повече, до момента, в който сам не ми го дадеш. Много добре знаеш, че за нея няма как да ти помогна, винаги и за всичко друго, но за Андреа, просто няма шанс.

-Не е било веднъж,но тя ясно знаеше в какво се забърка все пак тя сама го предложи,а аз просто приех имайки нужда от отдушник при който да скрия любовта си към Карина,но никога не съм й говорил с нежни думи или съм й давал нещо повече от просто секс в който дори не сме си говорили,правихме каквото правихме и след това си тръгвах.Не смятах че е нужно да ти разисквам как точно съм спал с нея но явно се налага щом тъй настояваш да узнаеш.Да и ти го дадох осъзнал перфектно че иизпитвам нещо към теб което дори към Карина не успях да почувствам...любов силна като скала неспособна да бъде разрушена каквото и да се случи за това и не разбирам защо се караме.Да,Андреа е мой проблем и щом е така ме остави да се оправя с нея без да се сърдиш,че ще се виждаме.

- Не се карам, ти това не искаш да разбереш. И продължаваш да не разбираш, че не ми пука дали ще се видиш с нея или не, знам че няма да сториш нищо, пука ми за това, че след това отново ще я срещна на следващия ден долу в кафето и тя отново ще говори какви ли не глупости и съм сигурна в това.

-Казах ти подмини я и не й обръщай внимание,едва ли е толкова трудно.

- Повярвай ми трудно е, когато тя не спира да дрънка или ти застане на пътя.

-Заобикаляш я и оставяш да си говори и идваш при мен,просто и лесно е мила моя.

- Да особено когато трябва да чакаш да ти изпълнят поръчката.

-Да си чувала да не обръщаш внимание или да слушаш музика примерно или ако ще се обади не мен варианти много.

- Ти осъзнаваш ли колко досадна е приятелката ти? По - досадна е от конска муха.

-Знам,но винаги можеш да я разкараш от себе си стига да го искаш.

- Звучи толкова лесно казано така..

-Но ти ще ми кажеш,че не е.

- Защото явно това искаш да чуеш.

-А ти не спираш да го намекваш...честно казано не знам какво искаш в момента.