-Виждам,че са те пуснали и без мое разрешение.

-Жалко надявах се да можеш да четеш мисли.

-Определено е алкохол,но доста силно..а ужким нямаше да се напиваме.

- Едва ли би искал да чета мислите ти.

- Но не достатъчно силно, зависи ако искаш може и да се, ако не желаеш може и да не се.

-Определено не искам...ще е доста неприятно,но щеше да е забавно,а тук сме да се забавляваме или греша!

-Знаеш,че го искам..нуждая се от опиянението ми забравяйки за света.

- Нима има нещо толкова срамно в тях, което не желаеш да знам? Да за това сме тук.

- Но, по принцип не ти е нужно.

-Може би,няма как да знаеш,нали?!

-Нима?!А как да забравя болката,да забравя онази жена?

- Тогава ми кажи или те е страх?

- Според мен прекаляваш, Тео. Не разбирам как така ще се влюбиш в най - добрата си приятелка и все пак.. ами алкохола няма да ти помогне, то е просто за час или два, а след това се връщаш обратно в реалността, където болката отново си остава. Замени я ? Казват, че любов се лекува с любов..

-Не е хубаво да знаеш всичките ми мисли...неприлично е.

-Казах ти,сложно е аз самият не знам кога се влюбих в нея,кога сърцето ми започна да я обича...възможно е но ми олеква.Да я заменя?!С коя?!Коя ще е готова да играе тази роля?

- Жалко, значи все пак те е хванало шубето.

- По принцип.. ами не би трябвало да позволиш това да се случи, но след като се е значи си прекалено слаб. За кратко, а след това отново се мъчиш. Не знам, все ще попаднеш на някоя.

-Никога,по скоро не искам да ме помислиш за простак,това е.

-Възможно е,а и онези моменти които двамата имахме..успяха да ми вдъхнат надежди за нещо повече...но не ми се горови за нея..нали уж щеше да ме разсейваш от тези мисли..направи го.Разсей ме и ме накарай да не мисля за нея.Може би,а до тогава ще пия.

- Може би, а може би няма, как ще разбереш ако не го сториш?

- Само, че едно е надеждата, а другото истината, при положение, че е с друг. Така е, но ако говориш ще ти олекне. Нима не правя точно това, ти как мислиш, че ще те разсея? И пиейки няма да намериш това момиче, никога.

-Предизвикваш ли ме?!

-Знам,че има друг и от това боли,мерси че ми го напомняш.Дали или ще ме боли още повече,осъзнал истината.Правиш го но не достатъчно добре,не знам изненадай ме.И без това тя никога няма да дойде.

- Може би.

- Време е да го приемеш и да продължиш, Тео. Достатъчно страда, а и тя е продължила на пред, не можеш да живееш в миналото и да чакаш онова, което никога няма да се случи. Мисля, че имаш нужда още от чашка, а относно разсейването... има достатъчно време, за да проработи. Нима? Няма как да разбереш, ако продължаваш така.

-Ще продължа напред,но раната все още боли...ще трябва време преди да заздравее.Налей тогава още една...ще видим.Ще разбера ако има някоя заинтересована.

- Ще продължиш напред когато спреш да се мъчиш с това. Ще разбереш? Пиейки едва ли

Не се мъча.Мога да рзбера кога една жена ме харесва.

Мъчиш се. Нима, а момичето в бара, а онова от миналата седмица. Със сигурност не можеш.

Те не да за мен...не са мой тип.

А кой е твоя тип? Карина? И ще седнем да чакаме някоя като нея ли? Защото тя няма да дойде, а такава няма да намериш и двамата го знаем.

Знам,че няма да съм с нея никога,няма нужда да ми го напомняш но като спя с всяка срешната недоволстваш сега като не спя пак...какво искаш Лана...,кажи ми..

Не става въпрос за това с коя спиш, а за това че си толкова самовглъбен в болката си, че нищо не виждаш. Постоянно си опиянен мислейки си, че така ще забравиш, но няма да стане.

Е съм,забелязвам жените околко мен,но не ме привличат.Нима като съм с други ще я забравя.

Да, да знаем коя само те привлича, това вече го разбрахме.

Да,знаем го...но искам да го забравя.. искам да желая друга.

Искаш, но не правиш нищо по въпроса

Може би,но защо не сториш нещо ти...нали ти ще ме разсейваш.