-Виждам,че са те пуснали и без мое разрешение.

Ще те..

Нима?!Как?

Ами като за начало със себе си.

Лана...

Да?

-Не е редно...не бива да го правим.

- Аз... да прав си

- Съжалявам.

-Съжалявам не искам да съм прав...но не мога да те целувам,не бива да го правя,не е редно да те използвам.Ти си ми приятелка,не искам да те нараня.

- Няма за какво да съжаляваш, всичко е наред.

-Тогава защо се намръщи..кажи ми...можеш да ми кажеш всичко,Лана.

- Не съм, всичко е наред наистина, нямам какво да ти кажа, да пийнем по още едно?

-Надявам се искам помежду ни всичко да е наред,знаеш че си важна за мен.Давай,налей ми нека забравим за света и да сме само аз и ти..и алкохола.

- Да, не се притеснявай наред е и няма да се промени. Знам. Е щом това искаш.

-Надявам се...надявам се също да съм важен за теб.Да искам го,искам да удавя мъката в алкохол колкото и да ми забраняваш тази вечер ще го сторя.

- Повече от колкото предполагаш. Тео... може и да е така, но не е нужно да се самозабравяш..

-Нима?!Колко повече може да е,Лана?Може би,но така е най-лесно да приема случващото се защото ...не знам дали по друг начин мога..имам нужда от него за да не извърша някоя глупост от която после да съжалявам,разсейва ме и е добре да е така...мисля.

- Достатъчно. Както вече казах.. и сигурно става досадно, единственото което правиш е да го преодолееш за час или два, но не и повече, Тео... нещата няма да минат така. Като например каква глупост?

-Разбирам,не искаш да споделиш с мен.Възможно е но поне в тези час или два се чувствам добре,все пак не винаги има някой покрай мен,който да ме отвлича от мисли които не бива да са в ума ми.Не бива да ти казвам...не е редно правейки нещата още по-сложни..не бива да го правя.Не искай от мен нещо което не бива да се случва или да се казва,а каже ли се то ще се случи.

- Нали не е редно, защо да го правя. По - добре е да не казвам нищо, защото и да го кажа, няма да промени нищо, а още повече, че не смятам да се възползвам от моментите ти на слабост. И все пак, има толкова много хубави неща, места, не е нужно да има някой да те развлича от подобни мисли... Разбирам..

-Защото искам да знам...искам да знам какво чувстваш,Лана.Кажи ми,моля те.Не се знае може и да промени нещо,не ти се възползваш от мен а аз от теб,не бива да го правя,но го искам...и това е нередно знам..но искам да го почувствам отново.Знам че има,но знаеш че сам не е така приятно когато има някой до теб,някой специален.Дали?!Защото имам чувството че бягаме от нещо желано..нещо което и двамата искаме,страхувайки се да не сгрешим,така ли е?

- Просто колкото повече време прекарвам с теб, толкова повече ме привличаш към себе си, това е.. а знам, че не е редно да е така, зная че ти не изпитваш същото и за това не мисля, че трябва да го казвам. Възползване не е точното определени, защото не го чувствам така. Но не е нужно и да си сам и ти това го знаеш, не е нужно да си сам през цялото това време. Може и така да е, но можеш ли да се знае дали ще е грешка, ами ако не е, ако е нещо повече?

-Знам,не е редно с теб сме приятели,но аз също като теб усещам нещо което не бива да усещам...прекарвайки все повече време с теб всичко това се усеща и не мога да го спра то е част от мен по начин по който не съм и предполагал,че мога да се чувствам спрямо теб.А как го чувстваш?!Знам,но не мога да де задължавам да си с мен имаш си свой живот,не бива да те държа само за себе си,нали така?Никога няма да разберем докато не се оставим на чувствата и желанията си,а сега искам да им се оставим,Лана.

- А защо не бива да го усещаш когато не е еднопосочно? Защо да не е редно, ами ако това е начина наистина да се излекуваш и да спре да те боли? Като нещо правилно, когато привличането се носи дори и във въздуха. Може би, но винаги може да е друго яче, ами ако аз искам да ме държиш само за себе си? Сигурен ли си?

-Защото не искам да те нараня.Не знам така смятам че е наистина не знам,дори да е начина готова ли си да го пробваме и да разберем?Усеща се и съвсем скоро няма да можем да му се противопоставим и ще му се отдадем.Ако го искаш ще е страхотно,защото след днес..след тези дни заедно не знам дали ще искам да сме далеч един от друг.Абосолютно,ти?!Искаш ли го?!

- Не мисля, че би могъл да го сториш. Ако и ти си готов да пробваш и да се опиташ да намериш нов начин да се излекуваш и да спрем болката ти, значи и аз съм готова да го сторя. Не можеш да избегнеш неизбежното.. Дали? Мислиш ли го наистина? Искам го.. защото знам, че рано или късно може би ще се случи?