Елиз дълго отглежда детето си в двореца, преди да признае истината за произхода му. Една от фаворитките на краля не е просто негова приближена, а нещо много повече. Ремус е отглеждат под покровителството на баща си, без дори той да подозира, че детето е негово. Когато е на три Елиз признава, че синът й е плод на любовта й с владетеля и, естествено, реакциите са зашеметяващи. Кралското семейство е потресено от изневярата, макар мъжът да твърди, че даже не е толкова близък с фаворитката си. В крайна сметка кралицата, дори дълбоко разстроена, настоява кралят да припознае Ремус като свой син. Пораства откъснат от семейството, винаги алинеиран от всичко случващо се. Понякога си мисли, че животът му щеше да е много по-хубав, ако Елиз никога не бе признала произхода му - щеше да се настани в някоя малка къщичка, без прислуга, без някой да го съди и коментира.  Ремус споделя една дарба с брат си Одеон и двамата се справят с последиците й по един и същи начин - много алкохол. Двамата си приличат по своите артистичност и ексцентризъм, макар "копелето" да ги съчетава с определена нотка на меланхолия.