-Не е хубаво да следиш хората,Лана.

-Знаеш,че не е така,просто не казвай неща които не са верни.

- Знаеш прекрасно, че не бих го сторила, ако имах избор, Тристан.

Оправдания както всеки път.

- Не са оправдания, а истината. Наистина мисля, че искаш да се скараме.

-Не го искам знаеш го.Просто не искам да ме лъжи отново.

- И знаеш, че не бих го сторила.

-Трудно е да кажа,че знам след като знам,че ще го сториш ако се наложи.Чудно ми е приятелят ти знае ли колко добре лъжеш?!

- Не мога да разбера какъв ти е проблема, Тристан?

-Нямам проблем,аз...съжалявам..не биваше да се връщам в миналото.

- Просто не разбирам защо го правиш.

-Сама го предизвикваш с думите си.

- Да, разбира се. Знаем, за всичко винаги аз все съм виновна. Свикнала съм вече.

-Все пак ти го стори,не аз.Но както и да е да не си разваляме деня с минали неща.Съгласна?!

- И все пак успя да го направиш.. Да, в онзи момент, но ако питам за абсолютно всичко би обвинил мен. Да и мислиш, че ще се промени нещо с нека не говорим за това повече до следващия път, в който не решиш да ме погнеш.

-Знаеш,че не съм го искал.Но и добре знаеш,че ти излъга мен,не аз теб можеше да ми кажеш,можеше да бъдеш честна с мен,а не де ме лъжеш докато сам не се усетя,че нещата не вървят,че с теб никога няма да сме повече от приятели,защото ти никога не си ме обичала,като мъж.Виждам го още по-ясно сега като си с него,мен никога не си гледала така..все се питам защо бяхме задено...защо го искаше след като не ме обичаше..защо?!

- Стига Тристан.. не е въпроса, че никога не съм те искала или не съм искала да те нараня, никога не съм била без чувства без нищо към теб, исках наистина исках да опитаме, исках да се науча да те обичам.. но просто не успях, а не исках да те нараня, не знаех как да ти кажа, не можех да го направя... ето за това не ти казах.

-Но ме накара да се увствам аз този който те наранява,лъжейки се и теб че трябва да продължим нещо което отдавна бе загинало,нещо което не бе наше,защото ти нямаше смелостта да ми кажеш,че не ме обичаш,че не аз съм мъжа в живота който искаш.Лъжата макар и благородна си остава лъжа.

- Казах ти и тогава и сега пак ще ти го кажа, за нищо нямаше какво да се чувстваш виновен, да може и да не е било наше, но трябва един път завинаги да пуснеш това... и да престанеш да живееш в миналото.

-Пуснал съм го,забравих времето в което бяхме нещо повече...но лъжите...добре знаеш,че тях трудно ще забравя.Държа на честността и това да ме лъжеш никога няма да е добре прието от мен,би трябвало да го знаеш.

- Не говоря за това, а за това че те излъгах и то не бе точно лъжа, а просто заблуда, което не е точно същото, но го наречи както искаш. Сторих го веднъж, а не хиляди пъти, ето това не искаш да пуснеш.

-Просто не знам кога ще се повтори,това е .

- О, ти очакваш да се повтори ли?

-Знам ли?!Не искам дори да си помислям,че може да го сториш,но знам ли какво ще ни поднесе бъдещето и в мига в който се наложи ще го сториш и двамата го знаем.

- И това е така и да, бих го сторила отново, ако се наложи да те предпазя, ще го. Независимо дали ще ме намразиш или не.

-Перфектно знаеш,че не мога да те мразя...но ми става обидно,като не ми казваш истината мога и сам да се грижа за себе си.