-Не е хубаво да следиш хората,Лана.

- Мисля, че и сам знаеш отговора

-Знам,но се чудя до кога ще играем тази игра.

- Коя игра, Тристан?

-Добре знаеш,коя.

- Може и да не знам, кажи ми?!

-Напротив знаеш,но искаш да ме накараш да го кажа гласно въпреки че няма нужда.Или държиш да го кажа.

- Може и да не знам и да искам ти да го кажеш.

-Напротив знаеш..измъчвайки ме да ти кажа нещо което не бива,занеш го.

- Или просто не ти стиска да го кажеш? Казах ти, че започваш да се държиш като женичка.

-Стиска ми и пределно си наясно,защо премълчавам...знаеш какво може да се случи ако отново отворя устните си,а не бива,самата ти го каза или промени мнението си?!А и не съм женчо,знаеш го или трябва да ти напомням.

- След като казваш това, значи не ти стиска да го кажеш.. и какво ще стане ако я отвориш отново, Тристан?

-Напротив стиска ми,но не искам да те загубя...ще последва нещо от което няма връщане назад..а и доста силно заваля...да се прибираме преди да си подгизнала още повече.

- О, хайде стига знаеш прекарасно, че никога няма да ме загубиш, просто те е страх да кажеш онова, което искаш.. нима? Не отклонявай темата, замазвайки неата с дъжда.

-Искрено се надявам да е така...не ме е страх да го кажа...не ме е страх да кажа,че тази игра която играем с теб никога няма да спре,каквото и да правим с който и да сме винаги ще искаме близостта на другият,не способни да живеем без нея,без това което можем да изпитаме двамата.Казах го,доволна ли си?!Както и че подгизваме под дъжда.

- Тристан... знаеш, че ужасно много държа на теб, знаеш че винаги ще съм до теб, но мисля, че вече това го обсъдихме.. мислех, че се разбрахме, че дори и да има момент на слабост с подобни желания, не трябва да си го позволяваме.. Не се притеснявай, малко дъжд ще ни разтопи ли? Добре, хайде да се прибираме.

-Знам,го и знаеш,че аз също никога не бих те оставила и може да сме го обсъдили,но можеш ли да гарантираш,че в момент на слабост желанията ни един към друг няма да са по-силни от разума.Не искам да настинеш,това е.Хайде да те изсушим и да ти направим нещо топло за пиене.

- Имам чувството, че тази тема никога няма да приключи.. Не не мога да го гарантирам, но мога да се опитам да не се случва.. Все още имам чувството, че твоите чувства винаги ще останат по - различни от тези, които трябва да са.. Знам, знам.. хайде да вървим тогава.

-Не знам дали някога ще се променят,не и когато и двамата все още чувстваме тази силна привързаност и желания един към друг,но както и да е няма да говорим повече.Да вървим преди да ми настинеш,мъниче.

- Но трябва, рано или късно трябва да се променят... привързаността няма нищо общо, с любовта, Тристан и ти много добре знаеш това..

-Трябва,но знаеш,че не е толкова просто все пак не е едностранен процес ти самата чувстваш същото,не смей да лъжеш,че е друго яче.Влизай...събувай тези мокри обувки и ела с мен.

- Тристан, знаеш прекрасно, че те обичам но не по начина, по който винаги си искал.. и знаеш, че в този момент не те лъжа... просто, аз... не трябва да е така.. И сега какво?

-Напротив обичаме се точно по начина по който винаги сме го правили и винаги ще го правим...нашата любов е различна от стандартната,знаеш го така че не ми изкарвай мен влюбеният,като сама ти ме обичаш по онзи странен начин по който винаги ще го правим.Не трябва но е точно така и нищо не можем да сторим ти и аз винаги ще и принадлежим,винаги.Съблечи се,няма да стоиш мокра,аз също смятам да сваля дрехите си.

- Но трябва да спрем и ти прекрасно знаеш това, знаеш и защо.. не мога да го нараня, не мога да правя каквото и да е било зад гърба му, не мога да го излъжа.. за това каквото и да изпитваме един към друг, трябва да спре, преди да сме наранили тези, които не искаме..

- Нямаш търпение това да се случи, нали?! Само, че ми подай тениска..

-Разбирам...разбирам но знаеш,че е трудно да сме близо един до друг и да не се докосваме,когато го желаем..труде е много при това,но ако наистина искаш никога повече да не го сторим,да не трупнеш отново в обятията ми или докосвайки устнте си ще уважа решението ти.

-Разбира се,нима смяташ,че няма да се зарадвам на това да те видя отново в цялата ти прелест.Стутиена също...ще ми намокриш блузата.


-Да не говорим че отдолу също си облечена и подгизваш.Казах да свалиш всичко.

- Просто се въздържай, защото няма да сторим нищо добро, дори и да се желаем.. не искам да го лъжа, понякога не можеш да получиш всичко онова, което искаш или за което копнееш..

- Не се и съмнявам, че е така.

- Това не е добра идея, да знаеш.. - не трябваше да го прави, но въпреки това, той бе прав, нямаше как да остане с мокрите панталони.. за това и стори онова, което й бе казано.

- Сега доволен ли си? Смятам, че е време да си получа тениската.