-Не е хубаво да следиш хората,Лана.

-Нищо не целя да ти доказвам,просто ми е странно как може за няколко дни прекарани с някой да се промениш в положителна насока,това е интересен феномен.Тогава не го прави,не го проваляй...все пак знаеш,че се шегувам и не бих те накарал да сториш нещо което ще ти навреди.Но според мен е добре все пак той да знае всичко за теб не е добре да го научи от някой друг,това е.

- И защо смяташ, че не знае всичко за мен, а и това е минало, какво значение има с кого и как съм била?

-Предполагам...според мен е добре да познаваш човека с когото си,все пак може да е минало но е част от те и той има право да го знае за да те познава изцяло.Както ти знаеш за кофти моментите му така и той има право на същото за теб.

- И когато пожелае ще ги научи, но сега той е по - важен.

-Щом казваш...ще се направя че е така,въпреки,че според мен ти си по-важна от него,но дори да го кажа ти пас няма да ме чуеш.

- Когато се почувства по - добре и му дойде времето, в момента наистина не съм важната аз.

-Дано наистина дойде това време,искрено искам между вас да няма тайни и да сте истински щастливи заедно.

- Аз също и знам, че ще е така.

-Надявам се да не ме забравиш като кум за сватбата ти.

- Все още не е дошъл подобен момент.

-Но ще дойде или ще ми кажеш,че не е така?

- Ще дойде, разбира се.

-Значи си чакам поканата,и моля да съм на по-хубава маса в ресторанта.

- Според теб не е ли рано, за това.

-Нима не искаш да се случи?!Какво има?

- Мисля, че просто е рано.

-По принцип е така,но все пак....сърцето ти знае дали той е правилният или не.

- Така е, знае така е знае го, сигурно съм че той е човека за мен.

-В такъв случай си чакам поканата и държа да съм от първите поканени.Само да разбера че друг си поканила преди мен ще се скараме жестоко.

- Нека дойде този момент.

-По мои изчисления до два-три месеца и той ще ти предложи.

- О, стига..

-Какво?!Не искаш ли?

- Според мен е рано все още за това.

-Все го повтаряш,мен или себе си опитваш да убедиш.