-Не е хубаво да следиш хората,Лана.

- Не само аз, всички.. нима няма да те мъчи случилото се?

- Надявам се, наистина се надявам да е така и след днес нищо да не се промени.

-По принцип не...но теб явно много ще те измъчва.

-Никога нищо няма да се прамени,винаги ще сме заедно,аз и ти приятели до гроб..любовта ни никога няма да умре.

- Така смятам, защото съвестта ми пред него никога няма да е чиста..

- Приятелството ми с теб е прекалено важно, много повече от любовта ..

-И от това ще те боли?!

-Знам но приятелството и любовта ни са взаимно свързани.

- Предполагам, нима смяташ че няма?

- Не е точно така, приятелството, а любовта много по - различно.

-не смятах,че може да те боли за това,че ще сме заедно...

-защо да е различно,като е едно и също...нашата любов е специална знаеш го.

- Изневеярява на някого на който не искам да наранявам, а след това трябва да го погледна в очите все едно нищо не е станало.

- Знам и все пак, всичко .. което се случва.. не знам дали е правилно.

-Но ние и преди сме го правили,знаеш го...толкова ли много значи той за теб?

-продължаваш да мислиш за него...за неговите чувства и желания,а не за своите..за това което искаме ние...нима настина го обичаш толкова,че си готова да жертваш нас за да не го нараниш,да не нараниш себе си.

- Казах ти го, ужасно много..

- Както и ти казах, че е различно от предишните ми връзки. Той сякаш е това, което преди не съм намирала, а сега го имам, не искам да страда, а още по - малко аз да съм причината.

-не мога да повярвам,че го обичаш толкова много..

-не искаш но си тук с мен,правейки те моя Лана...


-Съжалявам...трябва да спрем.

- Защо ти е толкова трудно да го повярваш?

- Знам, но ти сякаш изваждаш нещо от мен, което не желая да излиза... но ти успяваш да ме провокираш, а знаеш че не мога да ти откажа..

- Не, аз съжалявам..

-Защото искам да си моя,но ти искаш друг и си готова да жертваш нас за да е щастлив той.Знам,но въпреки това го правиш избираш него пред мен.

-Не мога да те нараня по този начин,знаейки че ще страдаш ако сега го сторим...няма да си простя ако те боли толкова..това няма да е любов.

- Знаеш много добре, че бях твоя, опитахме, но не се получи, знаеш че при нас това да сме заедно не се получава, искаме се само когато не сме заедно. Прекалено много го обичам.

- Знам, че няма как да го сториш. Само съжалявам, че аз наранявам теб с това.

-Знам и никога няма да спра да съжалявам,че не се получи,знам че ти изпитваш същото дори да го отричаш в момента.И кажи ми как да не те искам след като си зашеметяваща,жената с която съм преживял какво ли не,а сега трябва да я оставя на друг.

-Не ме нараняваш,аз сам позволих да се нараним,ти ми каззваше да спра но аз отказвах да те чуя искайки отново да си моя,да сме заедно,но виждам че нашето време е приключило и колкото да ме желаеш няма да изневериш на него,няма и да си щастлива ако го сториш ,за това и не мога да ти причиня тази болка,не и когато те обичам тъй силно.

- Иска ми се да не бе така, но явно просто не ни е било писано да сме заедно по този начин. А може би така е било правилно, не можем да знаем.

- Радвам се, че ме разбираш, радвам се, че го правиш така..

-Явно е така и сега друг се наслаждава на теб вместо мен.Дано той да те направи щастлива така както аз не успях.

-Не може да е друго яче,никога не бих си простил ако ти страдаш по моя вина,а това щеше да се случи ако не бях спрял...прости ми.

- Недей да тъжиш, и двамата сме наясно, че ще дойде деня, в който друга ще ме замени по този начин и не само аз ще бъда щастлива. Не си мисли, че с теб не съм била щастлива, просто явно не ни е било писано.

- Няма какво да ти прощавам, знаеш колко много те обичам..

-Добре знаеш,че за мен друга не съществува.Явон е така,колкото и да боли.

-Знам,толкова колкото аз теб.Да ти дам ли да се облечиш с нещо или ще се прибираш?

- Явно не е така, все някога ще дойде онази, която е за теб. Недей, защото знаеш как ми действа когато страдаш.

- Знаеш, че не мога да остана, все пак ще се чуди защо не съм се прибрала.

-Знам,няма да страдаме ще празнуваме твоето щастие все пак то е най-важно.

-Разбирам,щеше ми се но не искам да те притискам повече.

- На което ти не си доволен обаче.. познавам те не ме лъжи

- Не мога не и когато живеем заедно.

Познаваш ме добре и знаеш,че колкото и да се радвам за теб не искам да загубим онова което винаги сме имали,а това се случва с тази ти връзка.

-Винаги може да се измъкнеш за една вечер с мен,но очевидно не искаш,а и не искам да правя нещата още по-трудни.

- Обвиняваш връзката ми, за нещо което трябваше да се е случило много отдавна, но ние просто не можехме да спрем?

- Мога, но и двамата знаем, че ако остана няма да успеем да се спрем този път.

-Трябваше,но сама знаеш,че не искахме да го спираме до този момент.

-Дали?!Смяташ ли че няма да достигне воля и на двама ни и ще сторим нередното?Все пак аз не искам да те наранявам.

- Знам, но сега вече наистина трябва.

- Предполага, но трябва да спрем..