Калиопе е родена с цел, винаги е била просто продукт, нечия чужда задача. По традиция е зачената на пълнолуние, от жрец, който майка й едвам познава. Това не е от значение - важен е резултатът. Макар да няма нищо против обучението си да бъде следващата върховна жрица, Калиопе се чувства съвсем сама, някак прекършена от плановете на всеки за бъдещето й. Няма ли нещо друго за нея, нещо което сама да избере? Мрази колко студена е майка й с нея, а стриктното отношение я затваря още повече. Израствайки в двореца, докато Зайра помага на краля, се запознава от близо с пакостливите му деца, които й показват как живеят нормалните й връстници. Помагайки на принц Одеон да избяга от замъка няколко пъти, се запознава от близо с ежедневието на "простолюдието", което не се върнува от дипломатични конфликти и риуталите на жретците.