Забранената любов бе забарнена по очевидни причина и трябваше да си остане такава.Трябваше очите им никога да не се срещаха,никога сърцата им да не забиваха като едно въвличайки се в опасна игра от която можеше да няма щастлив край.Ала разума изхвърчаше през вратата щом любовта нахлуеше в сърцето,забивайки все по-силно и по-силно щом очите зърнеха любимият човек,правейки те безрасъден готов да рискуваш всичко за любовта,за любимата жена напълно забравяйки,че тя бе забранене бе жена на друг и ти нямаше правото да я искаш,камо ли да я имаш,а още по-малко да я обичаш.Но на сърцето не можеше да се заповядва то само избираше в кого да се влюби и ти не можеш да направи нищо освен да следваш сърцето си.Колкото и да се опитваш да не се поддаваш на тези чувства в един миг самият ти нямаш сили да се бориш,нямаш желанието да го правиш,чувствайки все по-силно ритъма на сърцето си,който не спира да бие за нея,не спира да я търси и иска нашепвайки ти как без нея бавно и сигурно умира.Така се чувстваше и той,такива чувства имаше Артър в началото на забранената му любов с Джована.Любов която ставаше все по-сила с всеки изминал ден виждайки я до себе си,говорейки си и пазаейки я такава какато бе работата му просто да я пази,а не да се влюбва в нея.

А той какво стори?!Стори немислимото,забраненото влюбвайки се в нея,в заета жена,в жената на шефа си.Шеф който го бе наел за една простичка задача да охранява жена му,да я брани от злите хора,които искаха да й навредят.Работа като всяка друга бе си помислил той в началото въпреки,че вече бе срещнал Джована бе говорил с нея усещайки онази химия по между им още в ониз миг.Не случйно и прие работата,той искаше да е до нея,искаше да я опозна не осъзнавайки колко грешено бе всичко това,колко нередно бе да иска нея не осъзнавайки че я искаше,желаеше забраненият плод тъй силно,че с всеки изминнал път в който те бяха сами изкушението бе неимоверно силно,едва успявайки да удържи сам себе си.Недостатъчно,недостатъчно се бе контролирал успявайки за миг да си позволи да свали гарда си,да забрави,че тя бе забранена отдавайки се на чувствата и желанията си,отдавайки се на всичко онова което тя предизвикваше у него искайки да я почувства,да я направи своя.Нещо което нямаше как да бъде избегнато след като самата тя му позволяваше да го стори.Извършвайки грях,грях от който се роди любовта им.

Любов каквато Артър никога до този миг не бе чувсвал,имал безброй жени но никога никоя в сърцето си,а тя бе успяла да влезе тъй бързо в неиго,тъй неусетно,че той не се бе усетил кога тя беше там,кога не можеше да живее без нея искайки да са заедно постоянно.Намирайки оправдание в работата си за да могат да имат тези си макар и кратки мигове на любов,малки мигове на щастие и за двама им,намирайки смисъл в сивият живот който водеха.Самият той бе намерил смисъл за да живее,да иска да се бори и кой знае може би един ден да е по-добър човек.Любовта променяше хората,може би щеше да промени и него,може би нищо което бе част от бъдещето  не ни е известно и той нямаше представа какво му готвеше съдбата,идея си нямаше,че никой не нямаше да приеме онова което той и Джована правеха зад гърба на съпруга й.Макар брака й да бе нещастен и не по любов,нещо което той знаеше лично от нея те пак нямаха правото да са заедно,а тъй силно го искаха,че не им пукаше направо.Не ги интересуваше какво може да се случи,какво ще последваше от тяхната любов те се обичаха и искаха да са заедно и нищо по-малко.Артър нямаше да се задоволи с това само да я вижда,но не и да я докосва,да не я прави своя или да не опитва сладкият вкус на устните й.Нямаше как да се случи,нямаше как той да я остави,изключено той я искаше за себе си.Искаше да я спаси от нещастният й живот.

Искаше двамата да имат право на общо щастие,да имат право да се обичат и да живеят по техните си правила,той самият винаги бе живял по всоите правила,бе свободен и познаваше вкуса на свободата,докато за нея бе установил,че е птица в клетка която няма право на мнение камо ли на свобода.Това караше сърцето му да страда,да желае да я освободи давайки й правото да вкуси от сладкият вкус на свободатат,да има правото сама да избира какво иска да се случва в живота й и кого да обича.Въпреки че за второто дори и в сегашната ситуация той бе осъзнал че тя бе избрала него,тук никой нямаше права над сърцето й,може би само той но Артър искаше да го обича,да се грижи за нея и да са заедно и нищо друго.За него тя бе напълно достатъчна за да е щастлив,нещо което преди време не би повярвал и да му го кажеха и сто човека,дори самият Господ да се бе явил пред него,не би защото той не вярваше в любовта и ето че сега бе влюбен.Щастливо влюбен в една забранена любов,в жена която не биваше да е негова ала бе и то много по-често отколкото можеха и да си представи,не биваше да са заедно прекалено често можеха да събудят подозрения,но той не мислеше за това искаше да е с любимата си жена,наваксвайки времето,което им биваше отнето щом съпругат й бе у дома.

Нещо което предните дни не им пречеше,той бе заминал за няколко дни,като бе оставил жена си в ръцете на Артър поверил грижите за нея знаейки,че той ще я пази все пак нали за това му плащаше.А Артър щеше да го прави не по задължение,а по любов.Нещо което никой не знаеше или поне те така си мислеха до мига в който съпругът й не се завърна,до мига в който Артър не бе извикан в кабинета му и съществено разпитвайки го какво бе правила Джована в отсъствието му,дали не се бе виждала с някой,дали нямаше нещо нетипично.В онзи миг Арър осазна,че съпругат й я проверяваше,явно имаше нещо някой явно му бе подшушнал тъй като той преди изобщо не хаеше за жена си,а сега изведнъж се загрижи за нея и вернотта й.Ала Артър бе изпечен лъжец и маниполатор извъртайки така нещата,че и той и тя да излязат напълно сухи убеждавайки го,че нищо привличащо вниманието не се бе случило,но въпреки това бе накаран да я следи по-изкъсо и ако забележеше нещо да съобщи веднага и Джована да поемеше последиците от нежобмислените си действия.Артър перфектно знаеше,е той нямаше да я издаде,предпочиташе той да страда отколкото тя,щеше да я защити по всеки възможен начин и това бе ясно.Правейки се на покорен слуга той се надяваше да замаже очите на шефа си,но не достатъчно за да извоюва за Джована свобода при следващото заминаване на съпруга й при което Артър бе задължен да държи Джована в къщата и да не й позволява да излиза от нея,освен ако не е крайно наложително като разкрасителни процедури и нищо повече.Правейки срещите между двамата влюбени трудни но не и невъзможни.

Те винаги намираха начин да се видят,винаги откриваха пролука точно като днес,едва след като Артър бе уведомен,че съпругът й най-сетне е заминал той трябваше да остане да живее няколо дни в имението за да може да изпълни заповедта на шефа си и денонощтно да я пази.Както се подразбира за тях това бе добре дошло въпреки опасностите които се криеха,но както вече установихме Артър бе на ти с лъжите и манипулацийте и знаеше как да заблуди и хората.Точно чрез заблуда и омайване на женската аудитория от къщата занимаваща се с домакиството той умело показваше симпати към тях,а не към господарката на дома давайки повод на онзи който бе накара съпругат на Джована да се сcмнява в нея да знае,че той няма нищо общо.Но трябваше да измисли нещо й за нея,тя трябваше да знае че я подозират и да е в час ако искаше да продължат да се виждат без никой да заподозира за тайната им.За това и по нареждане на съпруга й още щом той тръгна рано за летището Артър бе повел Джована към имението му,което имаше в покрайнините на града.Голяма викторянска къща обзаведена в бароков стил все едно човек се намираше в някой замък,обзаведена по поръчка като самият й съпруг бе предсатвил къщата на Артър преди известно време,заръчвайки му да я затвори тук далеч от евентуалните изкушения на града.Все пак ако имаше любовник той най-вереятно беше от там,а ако тя не беше в града нямаше да се вижда с него.Логиката на съпруга й бе много добра и Артър покорно правеше онова което се искаше от него.Още с влизането впределите на имението те можеха ясно да видят охраната която бе плъзнала по ключови точнисамият Артър бе видярл доста от хората явно все пак искаше това място да е охранявано и те нямаше да са сами както смяташе.Но нищо той пак щеше да измисли нещо.

Преструвайки се че изобщо не му харесваше тук,заигравайки се с една от прислужничките пред погледа на Джована.Флиртуваше с нея ясно и очетливо,че веки да може да разбере,че той се интересуваше от нея,не го правеше за да я нервира,въпреки че от страни изглеждаше може би в нейните очи точно така.Но той просто играеше роля,търсейки начин двамата да останат сами така че никой да не ги заподозре.Очевидно малкият му флирт с момичето от прислугата не се бе понравило на Джована и той видя как тя с нервна крака закрачи навън,а той остана само секунда още с момичето колкото да довърши играта си и след това последва Джована.Все пак не биваше да я оставя сама и той добре знаеше това.Нали уж  бе бодигард и той трябваше да е с нея навсякъде,особено щом щеше да я шпионира за съпруга й.Нещо което нямаше да се случи,но той е го знаеше.Както и очевидно и тя,защото не му трябваше тя да му го казва за да знаеше,че тя ревнуваше от онази жена,но по никакъв начин Артър не показа,че ревността на Джована му носи наслада,напротив леденото лице стоеше на лицето му и никой не можеше да заподозре нищо или поне се надяваше.Виждайки я как не спираше да ходи и вече напуснали пределите на къщата,намирайки се в двора,който разкриваше приказна гледка към чудната природа навън,виждайки се в деличината близката гора към която по незнайни за него причини Джована май се бе насочила.

-Госпожо Матаразо,не бива да ходите в горите,върнете се в къщата.-говореше й официално защото добре знаеше,че ги наблюдават особено с необичайното й желание да хукне към гората.Артър бързо я настигна малко преди да влезе в нея.-Какво правиш?!Връщай се в къщата.-каза й с леден тон в гласа като звучеше заповеднически,не биваше да идват тук не и когато всички ги виждаха,какво си мислеше тя.Определено трябваше да знае за съпруга си.Но как да й го каже като в мига в който я хвана за китката й и я завъртя към себе си за да я върне към къщата той видя погледа й,имаше нещо в него,нещо което за първи път виждаше нещо което караше сърцето му да страда.Не знаеше какво е но май сцената с онази слугиня я бе ранила..дали и той не знаеше но искаше да узнае,а времето както винаги за тях не бе подходящо.Усетил се че държи ръката на жената на шефа си и че охраната която стоеше на покрива го виждаше той я писна с надеждата да се върнат и да се скрият и да поговорят,но нещо му подсказваше,че нямаше да се случи точно така.Нещо му подсказваше,че вироглавата му любима ще ги вкара в още по-голяма беля и трябваше след това да флиртува с всяка срещната жена за да се доказва,че нищо не изпитва към нея,а той самият мразеше да докосва или флиртува с други,но нямаше особен избор,не и в момента,а тя не го осъзнаваше и го караше да страда още повече виждайки случващото се в очите й.

Всичко ставаше по-зле и по-зле,вместо нещата да се оправеха някак си да се нареждаха те ставаха по-зле с всеки изминал миг в който самият Артър не знаеше какво да стори.Изгубен между вариантите в съзнанието,чудейки се как да съобщи на любимата му,че тяхната тайна връзка бе на път да бъде разкрита и че ако не бяха лъжите му пред съпруга й двамата отдавна щяха да бъдат накарази на предателството с което го бяха дарили.Перфектно знаеше какво щеше да им стори съпруга й ако узнаеше за тях,Артър както винаги се притесняваше за Джована,но не и за себе си той винаги щеше да се оправи,можеше да се грижи за себе си и се бе измъквал от доста по-опасни ситуации,но тя нямаше никакъв опит,бе лесна мишена за съпруга си,който в миг можеше да се отърве от нея,а той нямаше да го допусне за нищо на света.Каквото и да се налагаше да стори Артър щеше да го направи само и само да я предпазеше,да я вижда жива и здрава,дишаща пред него ако ще дори да не е негова или да трябва да лъже,че той изобщо нямаше никакъв интерес към нея.По никакъв начин не привличаше вниманието му и за него тя е просто работа и нищо повече.Нищо което да накара мъжа й да го подозира или да подозира нея,въпреки че все още мислеше нещо правдоподобно пред мъжа й за да може измъкне и нея,но в онзи миг в който го разпитваха за нея той не бе казал нещо конкретно с което да я уневини и сага трябваше да продължи да мисли какво можеше да излъже съпруга й така че той да спреше да я подозира.

Още откакто бе напуснал кабинета му той мислеше само за това,за любимата си и как да я предпазеше.Дори като се замислеше не се бе усетил как я бе погледнал на излизане от кабинета на съпруга й и как самият то изглеждаше.Още по-млако осъзнаваше,че през целият път до въпросното имение той бе хладен както никога до сега,но какво можеше да стори,нищо и той го знаеше.Нямаше веремето да провери колата и дали в нея нямаше подслушвател или камера с която съпругът й да можеше да я хване в издънка.За това и бе предпочел да мълчи,да не я полежда дори по онзи начин който винаги я гледаше щом бяха сами.Имайки перфектната възможност да се отбият в страни от пътя и да си откраднат няколко минути заедно.Ала както вече бе споменато той нямаше представа дали в момента не ги подслушваха и следяха и той не се възползва от тази им възможност правейки всичко още по-странно и необяснимо.Сигурен бе че тя имаше хиляди въпроси на които той щеше да й отговори,когато останеха на сама но сега нямаха този шанс и той просто трябваше да продължи да се преструва,че тя бе никоя и такава щеше да си остане.

Подсилил още повече тези чувства мв нея и в хората около тях с флирта си,който бе перфектно изигран.Виждаше как онази слугиня се разтапяше по него готова в миг да зареже задълженията си и до отидат някъде на саме и да мя позволи да я има.Артар така силно влияеше на жените,че те нямаха особен избор и лесно се поддаваха на чара му правейки онова което той искаше от тях,а в този момент той искаше да заблуди хората,да ги накара да мислят,че той бе привлечен от въпросната слугиния и тя бе тази която щеше да топли леглото му тази нощ,отвличайки погледите им от онази,която в действителност щеше да е с него.Стига да оправеше отношенията им защото по всичко си личеше,че тя бе изревнувала от случващото се пред очите й,можеше да го види в очти й и макар другите да не бяха го осъзнали той прекрасно бе познал чувството настанило с в гърдите й и за което трябваше да се оправдава.Но в действителност какъв избор имаше?Никакъв не можеше да покава симпатий към нея заблуждавайки че друга привличаше погледа му,нищо че в мислите му не спираше да присаства тя-неговата любима който най-вероятно в този миг го мразеше.Въреки че се надяваше да не е така,но действията й и погледа й шепнаха за друго и искрено се надяваше да могат да поговорят й да й обясни всичко,но както се очакваше лудата му любима не мислеше трезво хуквайки в тъмитата навън бягайки от него или от онова което бе видяла да се случва пред погледа и тези на останалите хора в къщата,които бяха малко но достатъчни за да кажат на съпруга й ако Джована и Артър бяха опасно близки.

Какво ли оставаше да могат спокойно да стоят сгушени на дивана развайки се на любовта си.Подобно нещо бе тотално изключено и той перфектно го знаеше,но тя..ами тя не го знаеше очевидно щом бе реагирала така карайки го да тича след нея опитвайки се да я върне вътре и да я накара да се държи както се очаква,а не като ревнива жена,но тя явно предпочиташе второто излагайки любовта им на опастност без дори да го осъзнаваше,а той трябваше да е този който да я просветли,но как като в мига в който срещна погледа й сърцето му се сви,в него нямаше любов имаше луда ревност и страдание.Той бе успял да заблуди хората,но бе наранил любимата си."Браво,Артър,браво".Помисли си той като я гледаше и слушаше,но какъв избор имаше или това или да разберат за тях и да ги убият,лично той предпочиташе второто,ала за нея не бе много сигурен.-Не можеш да правиш каквото си исакш,разбра ли.-самият той не спираше да се държи хладно с нея и да е сопнат в думите си усещайки се заповедническият тон с който й говореше.Нещо което никога не се бе случвало,но тук и сега просто се налагаше и както бе казал не веднъж нямаше избор.Особено знаейки че охраната ги виждаше и въпреки тъмнинята те бяха прозрачни за тях.

Артър много добре знаеше те защо бяха там,перфектно бе разбрал защо съпругат й ги бе наел,спомнил си дори първият път в който бе посетил това имение с него то бе пусто и нямаше живо пиле освен момичетата които поддържаха чистотата и реда тук.А сега гъмжеше от охранители дебнещи Джована дали щеше да стъпи на криво или не,или дори дали някой непознат щеше да я доближи.Може би дори се съмняваха в него,но с играта от преди малко показвайки как да хукне след нея вместо да е с прислужницата,която той ужким много харесваше му бе неприятно се надяваше да е успял да свали още повече съмненията от себе си.И тъкмо го правеше,тъкмо показваше,че по между им нямаше нищо и хоп тя правеше накоя простоия като тази излагайки ги на опасност.Идеше му да я напердаши тук и сега,ала думите и начина по който се държеше с него го раняваха,виждаше страданието й,чуваше глупостите излизащи от устните й карайки го да иска да й обясни но тя като че ли не му даваше този шанс.А и как след ввсичко преживяно по между им тя можеше да си мисли това,да вярва че той така демонстративно ще флитува с друга жена пред очите й.Що за човек трябваше да е и тя трябваше да му има повече доверие,нещо което явно тя нямаше щом мислеше всичко това.-Джоавана не се дръж като малко момиченце и ме слушай,връщай се вътре веднага.-опита се да не се поддава на емоциите си да остане хладнокръвен и да не кривне самият той показвайки неща които трябваше да са тайна.


Той все още знаеше че ги наблюдават,знаеше го и правеше всичко по силите си да не бият на очи,но тя с нищо не го олеснявше,напротив утежняваше още повече ситуацията им,която и без това не бе никак розова.-Нищо не си видяла..това там вътре нищо не значи,моля те спри да правиш фасони и се върни вътре,а когато е безопасно ще ти обясня всичко.Вярвай ми.-ставаше все по-трудно да й обясни без да навлиза в детайли или да си позволява близост с нея.Това че ги наблюдаваха бе отвратително,той искаше да й каже толкова много неща,да й обясни за случилото се в къщата,но как след като бяха под наблюдение и едно грешно движение и щеше да я загуби завинаги,а той не можеше да си го позволи.Не можеше да си представи живота без нея и любовта им.За това и може би трябваше да я остави да избяга навътре,а той просто да я последваше,въпреки идеята да влязат в гората в тъмното не бе добра идея,но какво друго можеше да стори тя очевидно не го чуваше,наумила си нещо и край не приемаше,че нещо ставаше или просто за пореден път не се замисляше над това,че те бяха грешници и трябваше да внимават греха им да не бъде разкрит.-Напротив не можеш и в мигом ще се изгубиш,Джована,въпри се тук.-извика след нея,като тайно се надяваше тя да го чуе,но тя продължаваше да навлиза по-навътре и по-навътре,а той по нея забързвайки крачка така че да я настигнеше пресичайки пътя и заставайки пред нея.Огледал се набързо той осъзна че бяха толкова навътре в гората,че и да искаха охранителите не можеха да ги видят.Давайки му шанс да я хване за ръката и без да й казва нищо просто я опря на едно дърво притискайки я с тялото си така,че тя да не му избяга.

Виждаше ясно нежеланието й да го погледне за това той хвана лицето й с ръцете си и го извъртя към себе си така че тя най-сетне да го погледнеше,виждайки за пореден път страданието й за което той имаше вина,знаеше го но тя трябваше да му даде шанс да обясни защо се случваше всичко това.-Джонвана погледин ме...Джована...знам какво си мислиш,какво видя,но не е това което изглежда.Чуй ме нямам нищо общо с онзи жена и не искам,порсто става нещо и трябваше да го сторя,повярвай ми.-потива се да я накара най-сетне да спре да шари с поглед и наистина да го погреднеше,той искаше да й каже нещо важно,нещо което можеше да подложи връзката им на изпитание,а тя се държеше като малко момиченце заслужаващо той да я напляска.И щеше ако тя не се кротнеше и не го чуеше,все пак положението бе станло лошо,а тя смяташе,че след всичко преживяно той ще тръгне с друга.Напълно невъзможно,знаеше го надяваше се и тя да го знаеше,но явно ревността я заслепяваше и това го дразнеше,дори не знаешече тя може да го ревнува,а това показваше любовта й и нежеланието друга да има нейното.Галейки сърцето му но и наранявайки го че тя му имаше толкова малко доверие.-Нима смяташ,че след всичко преживяно ще потърся друга,след като сърцето ми иска теб?!Нима смяташ,че за мен може да си играчка в ръцете ми,след като не веднъж ти разкрих чвствата си?!Нима смяташ че съм такъв човек ли?-не можеше да не я попита това,някак си сърцето му искаше да знае дали тя наистина му имаше толкова малко доверие или просто ревността в този миг я заслепяваше до толкова,че да не види,че всичко бе лъжа и постановка за другите,за да ги измъкне от кашата в която сами се бяха забъркали.

Можеше ли нещата да станат по-зле,можеше ли света който бе съградил с нея да се разпаднеше за едни миг.Възможно,напълно възможно бе виждайки как се опитваше да ги отърве от онова което можеше да им стори съпруга им,но за сметка на това я раняваше.Вкарваше в главата й несъществуващи мисли,раняваше я по начин по който не смяташе,че действията му може да сторят.Знаеше,че това което правеше с онази слугиня нямаше да й се понрави,да се изнерви млако,но чак толкова да ревнува и чак да я боли толкова не го предвидил.Не бе предвидил и тоав,че тя самата щеше да си въобрази неща които не бяха истина,вярвайки повече на видяното отколкото на думите му,особено след всичко което бяха преживяли заедно,след онова което той самият й бе споделил за себе си,позволил си за първи път в живота си да обича,да обича нея така както никоя друга до този момент.Искайки да е с нея правейки всичко по силите си да останеха заедно,а не да ги разделят,но тя сякаш не виждаше това,не чуваше думите му не вникваше изобщо в намеците,които и правеше опитвайки се да я върне вътре и ако искаше нека си легнеше,но да не привличаше погледите на всички оставяйки ги в този миг да шушукат зад гърбовете им.Двайки повод на онзи,който бе подшушнал на съпруга й за аферата й с неизвестен мъж.Оставяйки всичко това да става още по-голямо и трудно за оправдаване.

Само ако се държеше както се очакваше от нея,ако можеше да се държи така както трябваше без да позволява на ревността й да я зарази и остави да промие мозъка й,който вярваше на това грешно чувство въобразявайки си какво ли не,а той се измъчваше виждайки как тя страдаше,как не искаше да го чу още по-малко да повярва в думите му,като че ли той не значеше нищо за нея,за първи път се срещаха и той бе някой непознат с който просто бе прекарала страхотна нощ и сега той просто я заменяш за друга.Нещо което той не можеше,не желаеше да прави за него съществуваше само тя,тя бе едниствената способна да му даде всичко,което някога бе искал което тялото му можеше да пожелае изпълнявайки всяка фнтазия в която тя присъстваше.Сам усещайки как сърцето му се свиваше от мъка и болка,че тя не вярваше на неог,не го чуваше оставила се да страда да вярва на очите си,очи които той трябваше да заблуди ако не искаше красивото й вратле да бъде прекършено и живота изпълващ очите й да изчезне.

Тя нямаше ни най-малка представа той какво изпитваше в този миг,дори в онзи в който трябваше да се преструва,че онази жена имаше какъвто и да е инетрес за него.Мислейки си за Джована представяйки си че тя бе пред него,спомняйки си как очите й грееха,усмивката не слизаше от лицето й чувдствайки желанието,което дори само близостта им пораждаше в него.Опитвайки се да изиграе ролята си добре да накара хората да повярват,че той иска прислужницата,а не господарката си,нещо за което тутак си щеше самият той да загуби главата си.Чувствайки се ужасно от постъпката си,но какъв избор имаше да стори нещо различно.Никакъв,просто трябавше да игра ролята си давйки на хората онова което искаха да видят,истината трябваше да остане скрита,любовта му към Джована неразкрита оставена в тъмното където можеха спокойно да са само те двамата без да ги притесняват.Но за да можеха отново да имат тази свобода трябваше да заблудат хората,които искаха да ги разделят.Опитвайки се наистина се опитваше да го стори и го правеше,но наряняваше нея виждаше го и го болеше,но какво да стореше съпругът й вече се съмняваше в нея.Многото охрана го доказваше,а това дори не успя да я накара да се замисли,че ставаше нещо.Намеците,знаците като че ли нищо не значеха за нея и той вече не знаеше как не директно да й каже че те бяха в опасност,любовта им бе застрашена и трябваха да внимават.

Трябваше,а тя какво правеше?!Глупост след глупост бягайки навън в тъмното,карайки го да хуква след себе си отежнявайки положението си още повече.Наистина идаше му да я набие,но как да й се сърдеше след като виждаше в очите й цялото страдание с което я бе дарил,искайки му се да го спре но в момента все още бяха в полезрението на охраната и бе невъзможно колкото и да искаше да стори нещо ръцете му бяха вързани оставяйки му само да я убеди да се успокои и да му вярва,нещо което не знаеше дали е възможно.Тя си вярваше на очите и това беше.-Джована не се дръж като дете.-скръцна й със зъби като знаеше,че ролята му като неин охранител е да я скастря ако правеше нещо нередно с което можеше да злепостави мъжа си.Самият той му бе дал тази власт над нея преди да замине само и само да я укроти и да я накара ако смяташе да му изневерява да не го прави и Артър правеше точно това,изиграваше ролята си,която не бе лесна в предвид че той я обичаше,той бе нейният любовник и не искаше да се държи така с нея,но нямаше избор,а тя продължаваше и продължаваше да се инати и да не мисли.Сякъш мозъка й го нямаше и бе оставила чувствата да я водят,а те по-добре от всеки знаеха,че не биваше да така и само рискуваха главите им да бъдат набучени на кол.Тази жена щеше да е краят му,знаеше го знаеше че без нея не можеше да живе и ако косъм паднеше от косата й нямаше да си го прости,правейки всичко възможно за да я опази жива,а тя сякаш сама се хвърляше в пропастта.


Не разбираше защо го правеше,защо не искаше да го чуе,да му повярва или пане да накара малкото й мозъче да мисли.Все пак кога се бе държал така с нея,кога бе леден,кога й бе заповядвал преди или не се бе възползвал от възможността да са сами?!Кога?!Никога,никога откакто се бяха срещнали не го бяха правили,дори при първата им среща тоя ясно помнеше разкрепостеното си поведение с нея,как очите му шареха по нея събличайки я с поглед едва изчакъл следващият дан за да го стори наистина да бъде с тази жена,която бе влязла под кожата му,настанила се дълбоко в сърцето му не виждайки живота си без нея.Нима можеше да иска друга?!Не,нямаше такъв шанс и явно трябваше да й го обясни,да й обясни всичко преди двамата не само да загазят,но и да ги разделят завинаги.-Ще ти се наложи да ме чуеш ако не искаш да продължиш да правиш глупост след глупост.-поредният тактичен намек,че нещо се случваше,но не знаеше дали тя и сега щеше да се усети.-Прекрасно знаеш,че единствената която ще заведа в стаята ми си ти..ти ще си тази с която ще прекарем ноща и никоя друга,спри с ревноста си.Спри с този цирк,спри преди да е станало късно.-все по-тлудно му ставаше да й намеква искаше да й каже всичко директно но му бе така трудно,та тя дори не го и слушаше правеше си каквото знаеше и това е влудявайки го още повече.Изкаравйки го извън нерви самият той започваше да се изнервя,да не знае как да я убедеше в правотата си и че всичко бе просто една игра и ако не я играеха тя никога повече нямаше да е неговата любома.Щяха да ги разделят,да ги погубят за греха,който бяха сторили,а той не желаеше това опитвайки се да я опази от онова,което знаеше,че ще й стори съпругът й,самият той му бе намекнал какво я чакаше ако бе дръзнала да загледа друг какво ли оставаше да е спала или обича.Щеше да е краят й,а той не можеше да го допусне.

Слушаше думите й все повече осъзнаваше,че тя не го слуша,че болката и страданието от видяното бяха по-силин от думите му,тя вярваше в предателството му и не смяташе да го чуе.Не разбираше защо го правеше,защо вярваше на нещо очевидно изкуствено и лъжовно.Наистина не разбираше.-Видя онова,което исках да видиш,онова което се налагаше хората да видят.Не разбираш ли какво се случва,Джована?!-зададе й въпрос на който се съмняваше в това си състояние да можеше да отговори но все пак го зададе оптивайки за с последни сили да й намекне,че нищо ставаше и трябваше да се стегне и да не се държи като ревнива жена,а като господарката на къщата,негова шефка и нищо повече.Как не го осъзнаваше и той не знаеше.Усещайки как нямаше сили да се бори с нея,с целият смят щеше да намери да я защити също,но да се опитва да я убеди,че нещо се случва и то не е че иска друга,е това бе мисята невъзможна.Може би просто трябваше да я отави да отиде някъде където да я последва и да са сами за да поговорят,може би тогава щеше да го чуе,може би тогава разсъдъка й щеше да се върне,не знаеше но щеше да опита всичко това тук нямаше да е краят им и той перфектно знаеше това.Оставяйки малката калпазанка да му бяга докато просто не я догони,докато не бяха отново опасно близко както всеки път щом бяха сами оставяйки се на близостта им да замъгли всичко оставяйки само сърцата им да говорят,но не и сега.Сега бе различно и той трябавше да я убеждава в любовта си,и най-сетне директно да й каже,че мъжът й я подозира в изневяра и че не се ли кротнеше всичко щеше да приключи грозно и кърваво и за двама им,най-вече за нея защото с действията си той се оправдаваше,а тя само показваше че имаше нещо което не бе ясно за сета и това трябваше да приключи.

Трябваше да свали всички подозрения от нея,но как като самата тя ги създаваше в момента.Как да стори какото и да е когато тя позволяваше на ревността си да я излага на опасност.Как?!Наистина не знаеше и буквално му идеше да я набие и прибере в имението,но нямаше да го стори искаше да й обясни всичко надявайки се че тук и сега щеше да го чуе.-Не са оправдания,опитвам се да ти намекна нещо но ти си заслепена от ревността си и не ме чуваш.Още по-малко си играчка,никога не си била и няма да си.Джована замисли се защо ще флиртувам с друга пред очите ти?Защо ще правя нещо подобно ако искам просто да играя и с двете ви рискувайки да ме видиш,знаейки че ме виждаш,че не съм сам с нея в стаята имайки толкова хора там.Помисли поне за секунда,спомни си за вечра,спомни си кога някога е имало толкова охрана тук.-поредните жокери които той й даваше,знаейки че тя щеше да се сети,можеше да е заслепена от ревност,но не беше глупава.Знаеше,че просто трябва да спе да чувства и да мисли това искаше от нея.Но като че ли тя предпочиташе болката си и това го убиваше правейки неща които не биваше но само така можеше да я убеди поне за секунда да помисли над думите му.

Нежно прокаравйки ръка по тялото й усещайки как и двамата тръпнеха от движенията на пръстите му,които шареха по ръцете й и преди да й даде шанс за каквото и да е той погали бедрото й чувствайки как сърцето му можеше да изхвръкне от гърдите,нейното също познаваше я дори и наренана тя не можше да го излъже какво чувстваше,а щом тя не слушаше думите му той щеше да я накара да чуе сърцето си.-Не те заменям,не искам друга,искам теб.Обичам само и единствено теб защо смяташ,че правя всичко това,ей така за забавление ли?!Нима смяташ,че ми е приятно да виждам как страдаш виждайки ме с друга,виджаки как сързето ти страда,виждайки сълзите в очите ти мразейки се за това,но се налага,Джована повярвай ми.Само така мога да те предпазя..да те опазя жива.-самият той усети как очите му се пълнеха със сълзи замисляйки се как можеше да я узгуби,как ако не стореше нещо тя можеше да си отиде,не само да ги разделят но и да плати с живота си за любовта му към него,не можеше да го допусне.Не и когато я обичаше толкова силно,че предпочиташе той да е мъртвият,но не и тя.

Леко и бавно приближи лицето си до нейното докосвайки нежно устните си с нейните без да ги целува усещайки страданието и двете сърца.Искайки му се да й каже иситната,вече не издържаше да й намеква без ефект искаше да знае иситната и да спре страднието и за двама им.Отделечавайки устните им в мига в кото усети че те бяха започнали сами без тяхната намеса да се търсят докосвайки се нежно готови да се слеят в нежна целувка,не биваше да го правят.Колкото и тъмно да бе с нейното изпълнение не беше добра идея и той побърза да отмести устните си от нейните докосвайки с тях ушето й едва сдържайки всичко което тя събуждаше с близостта си.Отпращайки тези мисли,това изкушение оставяйки все така концентриран в това да спаси красивата и нежна кожа.Неспособен да мълчи и да измъчва дама им.-Съпругът ти...той те подозира...-нямаше нуджа от повече за да я накара да мисли да я накара да осъзнае че това тук само правеше нещата още по-лоши и въпреки това той не се откъсна от нея.Напротив върна погледа си на нейният взирайки се в нея показвайки й че друмите му не бяха лъжа.Истината прозираше през тях примесена със страха от това да ги разелят или на нея да я сполети нещо от което той да не може да я спаси.Карайки неговто сърце да страда така каткто никога до този миг,надявайки се тя да види всичко това и най-сетне да му повярва.