- И последният път ми каза, че ще си помислиш. Даде ми надежда напразно. Правиш го отново. Говорих с брат си...

- О, разбирам вече.. значи и твоята глава е напълнил с фантазиите си, че му изневерявам и че си имам любовник. Чудесно.

- Как е възможно да ме лъжеш по този начин? Гледаш ме в очите и изричаш неща, които знаеш, че не са истина. След всичко, което изживях заслужих това? И аз имам чувства.

- Ти наистина му вярваш, нали? А аз нямам така ли?!

- И какво им е на твоите чувства? Като изключим, че бракът ти не струва, а това може да се каже за всички ни.

- Какво им е?! Като започнем с това, че вярваш повече на него, макар и да разбрахме, че той е правил всичко възможно, за да не се свържеш по какъвто и да е било начин с мен, държейки те надалеч... мен от теб също... Страхотно..

- Преди всичко вярвам на очите си, Джована. Добре, да кажем, че ти вярвам. Приемам, че си напълно права, брат ми е лъжец, нямаш любовник и си чиста като сълзичка. Той е лъжец, ти си ветица. Ще можеш ли да спиш спокойно с тази мисъл? И, не, не философствай, а отговори едносричково.

- Да, защото брат ти си измисля поредните глупости, карайки те да ме намразиш. Интересно е как ти не виждаш това. Пък и дори и да съм спала с друг, това не значи, че имам любовник.

- Права си... Той очаква нереалистични неща от теб. Не би трябвало да се подвеждам. Съжалявам. Не мисля, че дори имам правото да те разпитвам.

- Оставаш го да ти влияе, а той иска да те нарани.

- Прави го заради теб, а не заради мен. Решил, е че му принадлежиш, като някаква вещ. Все едно не си човек, а играчка, която му се налага да споделя.

- Не ми се иска да те притискам. Трудно е за всички ни. Но този път... няма да издавам твърде много, но знам как да го надхитря. Вече той е слабият, а не ние.

- Но и двамата знаем, че аз никога не съм му принадлежала.

- Знам. Нима? И как точно?! Наистина ли това мислиш/

- Вече каза, че ми вярваш. Така, че просто ми дай време.

- Никога до сега не съм те предавал, просто ми вярвай.

- Знаеш, че ще ти го дам..

- Така е не си го правил никога..

- Вече навярно трябва да тръгваш. Брат ми ще се чуди къде си.

- По принцип е така..

- И преди винаги закъсняваше заради мен. Виждаш ли? Някои неща наистина не се променят.

- Доста честичко при това се случваше. Нима могат да се променят?!

- Не ми се иска да се променят. Не и ние.

- До сега явно не сме се променили, нима можем да се?!

- E, преди се катерех до терасата ти,  без да ме видят родителите ти. Не съм сигурен дали ще мога да го направя с охраната на брат ми. Изгубил съм тренинг. Но нищо друго не се е променило, а и не виждам защо да се променя.

- Беше и по - млад, може и от това да си загубил тренинг, а и едва ли се е налагало да го правиш заради жена ти. А тогава какво ще правим?

- Хей, още съм млад. Даже мога да се пробвам, ако настояваш. Но ако се изпочупя знаеш кой ще е виновен.

- Мини през кантората когато можеш. Тук съм винаги. Твърде често, всъщност. Следващият път може би ще имам новини.

- A след това току- виж си решил да ме съдиш, а?

- Имам чувството, че изобщо не прекараш време с жена си. Може би това е единствената прилика с брат ти.. вечно сте на работното си място. Звучи изкушаващо, а и знаеш че трудно мога да ти откажа.

-Ще изпърхаш с мигли на съдията и това ще е второто загубено дело в живота ми. Не благодаря.  Не ме сравнявай с брат ми... въпреки, че си права. Просто... Кристина и аз се оказахме много различни хора. По-лесно е да се избягваме.

- Достатъчно изкушаващо, е че си тук. Не ми се иска да те оставя да си тръгнеш, но ще се наложи, преди Джовани да изпотроши всичките ми прозорци.