- О, нима?! И какво ще стане на края - беля?

- Страх ли те е? Отново?

- Страхливка ли ме наричаш?!

- Казвам това, което виждам. Пък и доста ме разочарова, когато ми отказа.

- Беше различно, знаеш го.

- Бяхме... нека го кажем... млади? Минаха само, може би, четири години? А имам чувството, че е било преди цяла вечност. Тогава не понасях брат си. Ревнувах. Сега ми се струва смешно.

- Аз все още съм млада... Мина доста време от тогава. Ревнуваше от какво?!

- Ревнувах теб, естествено. Не мислех, че е особено честно... особено виждайки колко не си подхождахте с брат ми. Е, поне нещата се наредиха. 

- Знаеш, че в нашия живот няма нищо честно. И никога не се случва, това което ние искаме в него, наясно си с това, защо сега да е по - различно. Кое се нареди, като всичко си е все същото?

- Иска ми се да мисля, че ние правим живота несправедлив, а не че той е такъв по принцип. Задоволяваме се със "същото".

- По принцип решенията ни водят много неща след себе си. Но не можем да отречем, че и живота е несправедлив. Нима това искаме?

- Аз направих каквото можех. Предприех крачка и съм свободен. А ти, Джована? Просто ще викаш неволята цял живот?

- Мисля, че вече остановихме, че въпреки всичко не си свободен, защото в крайна сметка рано или късно ти ще си кръстника на тази фамилия - искаш или не. Ще викна теб да ми правиш компания в самотата.

- Няма да стана кръстник. Не и в този живот. Няма да им се дам толкова лесно. Макар това за компанията да звучи твърде примамливо.

- Сам го каза, прекалено мекушав си, за да им откажеш, когато дойдат да те молят за това.

- Така да бъде. Ами твоята ситуация? Просто ще се оплакваш от живота до края на дните си? Преди в теб имаше огън.

- Моята ситуация?! Не ми се струва да ми е толкова лесно за измъкване от нея.. Имаше и знаем колко ти харесваше. И сега го има, просто е по - различно..

- Знаем колко ми харесваше? Еха, изглежда съм отворена книга с големи букви. Не знаех, че съм ти се натрапвал. И какво е по-различото в момента?

- Пак не ме разбираш, никога не си ми го натрапвал. Знаеш, че ми харесваше когато бе около мен, обичах да прекарвам времето си с теб, не си мисли, че си натрапвал каквото и да е било. Не съм на двайсе и се опитвам да взема по - добри решения.. мисля или може би нито едно от тях не е по - добро от предишните.

- Виж, не искам да се меся, но е по-силно от мен. Притесняваш ли се от някого? Брат ми? Звучиш сякаш наистина се страхуваш от някой, а не ми се иска да е така.

- Не се страхувам, просто всичко сякаш с времето се променя, а живота си остава все същото.

- Някои неща не си останаха същите. Понякога дори си мисля, че не си спомняш какво е било.

- Не, не останаха, но нима можеше да направиш нещо?! Защо си мислиш така?!

- Защото от твърде дълго време се държиш, сякаш всичко помежду ни е нормално. Прекалено бързо и лесно свикна с новата си роля.

- А как трябва да се държа?! Ти си тръгна помниш ли? С нищо не съм свикнала, всичко е каквото бе преди, никога не съм искала това, а ти го знаеш по - добре от всеки.