- И това ако не е любимата ми етърва... или както там се води, никога не съм бил добър в тези неща. Мина толкова много време. Години?

- Дори и да го правя отдавна е изгубило значение, предполагам.

- Може би е изгубило значение за теб, но за мен не е.

- А ти не съжаляваш, че не стори нещо, а си тръгна?

- Естествено, че съжалявам. Съжалявам за това повече от всичко. Но трябва да ме разбереш. Аз... аз си мислех, че не искаш нищо общо с мен. Какво можех да направя? Единствено щях да ти създам проблеми с брат ми, а не исках да те нараня. Болеше ме да те гледам, мислейки си, че не искаш да бъда в живота ти.

- Мислеше си? Мислеше си?! Много добре знаеше, защо трябваше да се разделим, но това никога не е значело, че не искам да имам каквото и да е било общо с теб. Исках.. но ти си тръгна, видя всичко онова на сватбата, видя колко нещастна бях.. и все пак.. да ме нараниш?! Нямаше как да се случи.

- Звучи като всяка добра трагедия, нали? Така ли ще завърши всичко? Очакваш просто да оставим брат ми да спечели? Да продължи да си играе с нас?

- Нима има значение? Нима след толкова време има смисъл да правим каквото и да е било, аз съм женена за брат ти, ти си омъжен, какво ще избягаме от всички и ще зарежем всичко ли?!

- Мисля, че нещо те задържа. Не мога да си го обясня по друг начин. Сърцето ми се разкъсва, а ти си толкова делова. Дори не искаш да ни дадеш шанс. Бих го направил. Бих направил всичко.

- Не е точно така.. Не съм далечна, просто мина толкова много време. И тук не си прав, просто ми трябва време, това е. Нима?! Нима би сторил всичко за да върнеш всичко където си бе?

- Всичко. Аз мога да те защитя от брат ми. Само кажи, че го искаш.

- Нима, можеш да го сториш?! Казах ти, ще ми трябва малко време, просто в този момент се чувствам малко объркана и.. всичко ми идва толкова като гръм от ясно небе.

- Объркана? Той е бил прав. Знаех си, че нещо те спира.

- Бил е прав за кое?! Какво искаш да кажеш с това.

- Има ли значение? Отново ще се случи същото. Ще ми дадеш надежда, после ще ти трябва време да мислиш и накрая ще избереш някой друг.

- За мен има значение. Много добре знаеш, че връзката ни се основаваше на любов и нищо по - малко, Ензо.. а след това се случи всичко толкова неочаквано, знаеш че нямах избор, знаеш че така се случват нещата в семействата ни.. Ако имах никога нямаше да избера някой друг пред теб, но нямах..

- Този път е различно. Тогава не можех да те защитя. Дори не можех да защитя себе си. Може би направи правилния избор. Щяха да ни намерят за часове.

- Но сега е различно. Обещавам ти. Знам какво правя. Вярваш ли ми?

- Сега няма да е по - различно, ако питаш мен.

- Винаги съм ти вярвала.. но все пак трябва да обмисля всичко, Езно.. трябва да обмислим всичко..

- Тук не си права. Някои неща ще се променят съвсем скоро, независимо какво решиш.

- Какво искаш да кажеш?

- Нека не те задържам. Предполагам, имаш много за мислене.

- Или криеш нещо, което не искаш да ми споделиш.

- Бих казал същото за теб. Но не обичам да настоявам.

- Сменяш темата, за да избегнеш въпроса ми, хитро.

- Не сменям темата. Релевантно е. Просто не искам да ме подведеш отново.

- Нима съм го правила? Нима не ти казах преди малко, че не съм те подвеждала, нямах избор и ти го знаеш.