- И това ако не е любимата ми етърва... или както там се води, никога не съм бил добър в тези неща. Мина толкова много време. Години?

- Ензо?! Ти кога от къде появи?

- Не е като да съм бил изчезнал. Просто вие от родата не ме търсехте.

- Не мисля, че искаш да имаш каквото и да е било общо с тази рода или с брат си ...

- Нещо ми подсказва, че за теб важи същото.

- Какво искаш да кажеш.. аз.. наясно си, че нямам голям изобр, така че

- Всеки има избор. Аз направих своя. Въпросът е дали ти стиска.

- Но, аз нямам такъв, а ти винаги си имал..

- Дори и да се стигне до развод по италиански... поне знаеш, че любимият ти брат Матразо е и най-добрият адвокат в града. 

- Нима дори и да се стигне до развод, ти ще застанеш срещу брат си? А и двамата сме наясно, че той няма да ме пусне толкова лесно..

- Аз съм адвокат, изгубих душата си във втори курс. Сигурно ти дължа някоя услуга и без това. Бих ти казал да не се настройваш против брат ми, но... никога не сте си подхождали чак толкова.

- Изобщо не си му фен. Може би, знаеш ли?! Не се настройвам, но не е възможно да не си щаслив, нали? А къде е смисъла особено като си наясно, че това... това не е брак по - любов, а още по - малко защото си подхождаме, а ние изобщо не си.

- Понякога се сещам за сватбата. Всички тези съсухрени костюмари, които ти честитяха, а ти просто се усмихваше. Нямаше с кого да си кажеш дума, защото бяха стари сноби. Опитвах се да те забавлявам цяла вечер, макар да не ти бе съвсем до това. Пък и младоженеца не танцуваше... Трудно е да си муза на някой, който може да ти бъде баща, но ти въпреки всичко го направи. Очакваше ли нещо различно?

- Знаеше, че искам да избягам. Казах ти го на сватбата. Беше ясно, че брат ми се оттегля и аз ще трябва да стана кръстник на Матаразо, а това просто не бе за мен. Сякаш това е проклятието ни - никой Матаразо не иска да бъде това, което е. Можеше да тръгнеш с мен... макар това да звучи налудничаво. Но никога не предприемаш нищо, дори и сега.

- И постигна нещо прекрасно с бягството си, Ензо.. и все пак.. рано или късно никой от вас няма избор, колкото и да бягате, това ще ви стигне, знаеш го. Един ден, брат ти няма да доживее, а ти ще се наложи да заемеш мястото му. Можех, но знаеш че нямаше да завърши добре и за двама ни, ако бях тръгнала с теб. А защо си сигурен, че не правя нищо по - въпроса. Нима смяташ, че мога цял живот да тлея и живота ми да угасва?

- Брат ми е просто художник. Баща ми винаги го е намирал за слабохарактерен. Когато старецът се спомине, което навярно ще е скоро, няма да търсят Джовани дълго време. Бързо ще се ориентират към мен, защото един адвокат би свършил чудесна работа. А аз съм слабохарактерен щом ме молят и най-вероятно ще се отзова. Поне знаеш, че парите на съпруга ти са изкарани с честен труд. Пък и хора като теб не угасват толкова лесно.

- Но пък рано или късно същите тези пари изскарани с честен труд, ще се превърнат в същите които са ми познати в момента. Сам го каза, рано или късно дори и тръгнала с теб този живот щеше да ме застигне отново, Ензо.

- Много окуражаващо. И какъв живот искаш в действителност?

- Ние не познаваме наистина нормалния живот, Джована. Не хващаме метрото до Бруклин и не ядем бейгъли със сутрешното американо. Не е толкова лесно. Ще избягаш с иконома или момчето, което ви почиства басейна?

- Прав си и все пак защо ми убиваш мечтите. Знаеш ли?! А какво да избягам с теб ли?!

- Закъсня с четири години, но все пак може да измислим нещо.

- Нима и какво?!

- Този път ти си по плана, а аз по изпълнението. Като мафиотска съпруга вече трябва да имаш опит.