-Не, но мога да си направя изводи на база на държанието ви или на обноските, които имате. Човек лесно се издава чрез тях.

- Ако държанието ми бе като на всяка останала, сега нямаше да водя с теб подобни разговори, а щях да си пия виното и да си клатя краката.

-Или щеше да правиш други неща,но и двамата сме наясно,че не си такова момиче,нали?

- Изобщо не знам за какво говориш.

-Нима?!Нима всичко в брака ти е перфектно?Нима не искаш да опиташ нещо ново и различно?

- А какво знаеш ти за връзките? Няма как да знаеш дали е или не е..

-Знам достатъчно за жените и за онова което правят щом поискат нещо и връзката в която са е най-малкото което ги вълнува.

- Не смятам, че можеш да сравняваш всички, а пък и .. не мисля, че би ми липсвало нещо във връзката...

- Не смятам, че това е нещо, което те засяга или ще те засяга някога.

-Възможно е,но все пак не ми отговори срамуваш ли се?!Страх ли те е да ми кажеш онова което се върти в ума ти.

- Както казах, дали ме е срам или не, не е твоя работа. Нито пък личния ми живот, още по - малко. Казвам ти всичко онова, което се намира в него, нима трябва да ме е страх?!

-Права си не е но може поне да си малко по-честна с хората ако не искаш те да те вземат за повърхностна кукла решила да вземе богатият дядка за да му източи паричките и след това като той умре да си намери млад любовник.Ни ти си знаеш,все пак кой съм аз за да давам каквито и да е съвети на жените като теб.

- Не знаеш нищо за мен или за това каква съм... още по - малко дали съм повърхносттна, ако бях сега нямаше да седя и да си говоря с теб. А още повече не знаеш защо е този брак или как се е случил, за това... ами не можеш да си вадиш каквито и да е било заключения.

-Не знам нищо за теб,не знам що за жена си но едва ли ти ще ми позволиш и да те опозная,все пак не съм човек който да искаш в обкръжението с.Камо ли да ти пука от мнението ми.

- Според мен, ти самия никога не би си позволил да ме опознаеш. Просто такива като теб са точно такива. Може ли да си сигурен, че не може да ме интересува чуждото мнение.

-Дори да поискам да те опозная и двамата сме наясно,че сме от различни светове и това е невъзможно,съпугът ти никога няма да ти позволи да се доближиш до човек като мен,камо ли да имаш шанса да ме опознаеш или аз теб.Не мога,но за да знам какво се крие в ума ти трябва да те опозная първо,а това както установихме е невъзможно.

- Да, прав си... това е нвъзможно по принцип, но в същото време винаги има неща, които са точно обратното на това, което мислим.

-Дали?!Дали можем двамата с теб да имаме шанса да се опознаем,да надникнем в душата на другият без да се отвратим от нея и да се приемем каквито сме,възможно ли е?

- Ако говорим хипотетично, всичко е възможно.

-Нима хипотетично бихте ми позволили да ви опозная?!

- Може би, нима има нещо лошо в това?

-Не,няма нищо лошо дори е приятно..някак си.

- Нима?! Преди няколко минути не мисля, че бе на това мнение.

-Все още държа на мнението си,но трябва да се пазите много това е.