- И с нищо не мога да те разубедя? Да се паза?! От какво?

-Не знам..може би не..а може би да,нима искаш да ме разубедиш?!Света е опасен и не всичко хора са добри,особено съпругът ти,приятелски съвет.

- Мислех, че говорим хипотетично. Ти познаваш само една страна на съпруга ми, а аз и двете.. може и да не прави добри неща, но не е лош човек.

-Права си,хипотетично говорим разбира се.Дано е така и да не се окажеш изненадана.

- Да... разбира се.. Виж.. нещата .. няма как да остана изненадана.

-Дали?!Толкова ли добре познаваш мъжа си и знаеш какво прави в този момент?

- Може би, не съм се интересувала, за да ми каже. Ако искам да разбера съм сигурна, че би го сторил.

-Вярваш си прекалено много,оставайки разочарована за света в който живееш колкото по-скоро свалиш розовите очила,толкова по-щастлива ще си.

- Нима смяташ, че наистина съм разочарована? Нима смяташ, че ако бе така щях да съм тук?! Не нося розови очила, ако бях с тях щях да съм като всяка друга..

-Понякога ако не винаги жените нямате особен избор дали да сте до мъжа си или не.Никой не ви дава право на глас,вие трябва да сте красиви вещи носейки удоволствие и наслада,показвайки на другите какво бижу има съпругът ви.Нима не е така и с вас,нима не сте тук заради съпруга си и неговата работа?!

- Може и така да е.. Може и да не е... може и да съм му само за това, но нима смятате, че чувствата не могат да съществуват? Да, това е причината да съм тук..

-Могат,но когато са насочени към някого когото обичате или поне нещо трепва във вас докато сте с него,докато той ви докосва и милва,а не да го правите по задължение,тогава чувства няма и не може да ме убедите в противното.Чувствата се пораждат когато хората имат нещо един към друг повече от задължение.Ето виждате ли,не сте тук по своя воля,а по волята на съпруга си.Ако имахте свободата да решите къде да сте сигурно щяхте да сте у дома,на сигурно и безопасно място.

- Е, а ти как си сигурен, че това го няма по между ни?! Ако не се бях съгласила нямаше да съм тук... да дома ми липсва, но това не означава, че не ми харесва да съм тук..

-Защото го виждам в очите ти,защото познавам света в който живеем и в него любовта не съществува,тя е мит от който богатите и властни мъже се възползват за да завладеят ума на някоя дама и да я оплетат в мрежите си,но не се лъжете любов в брака ви няма,само взаимна изгода.Любов може да откриете само вън от златната клетка в която сте затворена.Да,нямаше да сте тук но щяхте да сте със семейството си,нима тук ви харесва?

- Мислех, че говорим хипотетично. Нима мислиш, че мога толквоа лесно да бъда оплетена в мрежите на каквото и да е било? Е вече е късно да търся каквото и да ебило и няма как да ми се случи подобно нещо. Може и да ми харесва, знаеш ли. Мисля, че се прибра.. не ти се наложи да го чакаш дълго..

-Хипотетично си говорим,не се притеснявай.Не знам,не те познавам за да съм сигурен колко лесно може да си оплетена в тези лъжи,но знам че едва ли бракътти е по твое желание,още по-малко по любов.Защо смяташ,че е късно да имаш своето щастие,нима си се примирила със златната си клетка?Не знам ти ще ми кажеш дали тук ти харесва или не.Да май се прибра,ще се видим отново,красавице.

- Надали ще имаш и възможност или времето да ме опознаеш. И да не е, нямам избор. По принцип съм се примирила с живота си и това, което е. Аз също.. Едва ли ще ни се случи, все пак си тук по работа.

-Бъдещето е неястно,не се знае какво ще ни поднесе утрешният ден може и да имам времето за да те опозная,кой знае.Не бива да се примиряваш,бори се защо се примиряваш с нещо наложено ти от друг?Ако имам късмет ще те виждам доста често покрай работата ми,ако това не те притеснява?

- Вероятно си прав, вероятно никой не знае, какво ще му поднесе съдбата. Зависи налага ли се да се притеснявам? Сега ще е най - добре да вървя.

-Не знам,зависи как сметнеш да се държиш.До скоро.

***

- Да седиш в гръб на някого, скрит в сенките не е отчиво.

-Възможно е,но това е работата ми.

- Не мисля, че да седиш точно тук по този начин е работата ти.

-А къде искаш да стоя,по-далеч ли?!Или смяташ да седна до теб и заедно да пием кафе.

- Наистина не те разбирам, какво искаш да кажеш?! Нямаше проблем да седиш до мен онзи ден.