- А вие сте?

-Онзи ден не бях на работа, не бях твой телохранител, сега е различно колкото и да не искаш да го видиш.

- Мой какво?! Това сериозно ли е?!

-Абсолютно сериозен съм,аз самият не знаех онзи ден какво ще ми предложи съпругът ти,но работата ми е нужна и не мога да я откажа.Ако не аз някой друг ще заеме мястото ми и ще си отново наблюдавана.

- Не можеше ии не искаше?! Две различни неща са. И защо след товлкова време реши, че имам нужда от това?!

-Аз също се нужда от пари за да живея,те бако има кой да те издържа мен не,ако не ти е приятно присъствието ми просто кажи на мъжа си,който много обичаш да назначи някой друг.Не знам,питай него,както ти казах не си мисли че си свободна ти си птичка в красива златна клетка.

- Разбира се, явно е нужно да го натякваш? Не съм казала, че присъствието ти не ми е приятно.. предпочитам теб пред, ами непознат?! Но до сега не се е налагало.. мерси за напомнянето.

-Не ти натяквам нищо,казвам онова което сама ми каза,обичаш мъжа си,нали?!Колкото и странно да звучи се радвам,че ви е приятно че съм аз..колкото и неправилно да е.Вече се налага,тук живота е опасен и имаш нужда от закрила,съмнявам се да можеш да се пазиш сама.

- Не говорих, за това че го обичам.. а за това, че някой ме издържа. Защо да е неправилно, в това няма нищо лошо, нали? Може и да е така, но все пак..

-Нима е лъжа?!Нима мъжа ти не ти подсигурява всичко и не е нужно да работиш или да се притесняваш дали има какво да сложиш в устата си тази вечер?Доколкото мисля не,въпреки че не бива да ни е така приятно заедно и двамата сме наясно с това.Все пак какво?!Не искаш да съм около теб ли?

- Може и така да е, но не е нещо с което се гордея. Нима, това че си говорим би било проблем или нещо неправилно? И защо да не бива да е такова. Не, не е това.. аз не мислех, че може да стори това. В смисъл, приятно ми е, но наистина ли е толкова необходимо?

-Нима искаш да работиш,да си изкарваш парите сама?!Защото най-напред сте омъжена жена,а аз съм свободен мъж хората могат да решат да кажат много неща на съпруга ви,а не търся неприятности,искам да си върша работата и да не съзадам проблем и за вас.Защото може да ни хареса,може компанията на другият да бъде интересна за другият и какво ще правим след като се случи?За съжаление се налага,работата която има го налага и трябва да ви пази,по точно аз...и радвам се че ви е приятно с мен,на мен също не по-малко приятно ми е да съм в вашата компания.

- Може би, знаеш ли какво бих искала? Да.. прав си, така е. Не искам да ти създавам неприятности, не помислих за това. Ами явно ще прекарваме доста време един с друг, така че не е ли по - добре компанията да е приятна? Разбира се.. да ме пазиш..

-Кажи и ще разбера.Не можеш да ми създадеш неприятности ако внимаваме с държанието ни пред хората,а когато сме на саме може да се държим както искаме,но тук ще ни се наложи да сме по дистанцирани един от друг.Хубаво е че няма да ни е неприятно да се гледаме по цял ден и това е приятно,колкото и странно да е.Нима смяташ,че не мога да те опазя ли?

- Винаги съм искала обикновен живот, а не това което имам, това е. Нима държанито ни по принцип би било такова, което да навлече именно такива неприятности? И как би се държил насаме с мен? Защо да е странно? Може би, не те познавам.

-Искаш да си обикновено момиче това е..похвално повечето искат да са на твое място а ти да си на тяхно.Не знам..възможно е,нима според теб държанието ни може да не е съмнително за никого?!Може би като онзи ден..може би ще си позволя да те опозная,да погаля отново лицето ти любувайки се на красивите ти очи.А искаш ли да ме опознаеш?

- Повечето нямат ни най - малка представа каква цена се плаща за подобен живот. Не мисля, все пак ние просто разговаряме, не че има често с кого да говоря. Искаш да ме опознаеш? Мисля, че има и по - красиви от тези, искам да го сторя, дори и да звучи нередно.

-А ти вече имаш?!Знаеш що за цена си платила за да имаш охолният живот който водиш.Да говорим си,докасвам те и това може да не е приятно за околните,но лично на мен ми харесва.Защо не,не може ли да искам да опозная жената не шефа си?! Повярвай ми от твоите очи по-красиви няма,а лицето ти е божествено омайващо с устните ти,които могат да ме изкушат,а думите ти още повече.

- Цял живот живея по този начин, нормално е да имам. Нима околните биха имали значение. Може, но би ли било правилно, ако накрая платим висока цена. Ласкаеш ме, нещо което изкушава и мен, нима в думите ми ти влияят по така, ако трябва ще спра?

-И все пак би ли заменила живота си за обикновен ако имаше тази сила?За мен лично чуждото мнение никога не е било фактор,стига теб да не те притеснява.Може би не,може би трябва да спрем още тук и сега преди да платим скъпо в бъдеще,но дали можем да го сторим или път за назад няма оставайки ни да вървим напред готови да платим всяка цена за действията си.Няпълно заслужено,заклужаваш да бъдеш ласкана всеки ден,красотата ти не бива да бъде подминавана с лека ръка,изкушението е взаимно...растящо бързо без да знам дали можем да го спрем или е късно за това.не желая да спираш,искам да ми кажеш точно онова което мислиш и желаеш в момента...кажи ми.

- Определено бих го сторила, но за съжаление никога няма да имам подобен шанс. Не ме притеснява, нито ти го правиш.. И ти би ли платил тази цена? Би ли спрял и би ли се върнал назад, за да не я платиш? Може би изкушението е нещо, което никой не може да предотврати, когато дойде  момент, в който най - малко бихме очаквали. Искам.. искам да те опозная така както на друг не си позволявал.

-Не се знае ,може и да имаш и да ти покажа как живеят бедните и обикновени хора. Надявам се. Колкото и налудничаво и да звучи бих я платил, бих продължил напред без да поглеждам назад рискувайки всичко са онова което бъдещето може да ни поднесе. Нима ти не би рискувала ,не би ли платила тази цена? А дойде ли този момент трябва да сме готови за него позволявайки изкушението ни да ни превземе и да му се оставим наслаждавайки се на момента. И ще го сторя ,ще ти позволя да ме опознаеш ако самата ти ме допуснеш до себе си опознавайки те и аз теб тъй както никой до този момент, опознавайки всичко в теб разголвайки изцяло душата си пред мен, нямайки тайни един от друг.

- Нима може да ми покажеш подобно нещо? Бих.. бих я платила, макар и да съм наясно колко висока би била. Нима трябва да му се отдадем? Както в този момент?! Тогава го стори, защото аз бих сторила всичко това, бих ти показала всичко онова, което се таи в душата ми.. колкото и да е нередно, неправилно..

-Разбира се ,стига самата ти да го желаеш. Мога само да съм щастлив, че си готова да платим всяка цена за онова което искаме и желаем. Да ,защо да не го сторим ,защо да не си позволим малко щастие в сивият живот който водим. Позволи ми го, позволи ми да надникна в душата ти опознавайки те по онзи специален начин по който никой не е успял до този момент.

- Мога ли да не го пожелая, когато някой ти дава право на избор. По принцип винаги можем, но не е в това въпроса... нима може да има щастие, когато сме в подобно положение? Ще го сторя. Ще ти позволя.

-Винаги имаш право на избор.Защо да нямаме?!Защо да не можем да изпитаме нещо приятно заедно?Надявам се да е така.